Рейн-сан: Специални убийства
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Специални убийства». Краткое содержание книги:
Само за пет минути противникът ми успя да ме хвърли още два пъти. Имах усещането, че съм се изправил срещу водопад.
Започвах да се уморявам. Изправих се срещу него и попитах:
— Я, цуги о сайго ни шимашо ка? — Какво ще кажете този път да е последен?
— Ей, со шимашо — Добре, така да бъде.
„Ще ми паднеш, копеле! — помислих си. — Имам малка изненада за тебе, да видим дали ще ти хареса.“
Джуджи-гатаме, което означава „кръстачка“, е хватка, дължаща името си на ъгъла на нападение, перпендикулярно на противника. Двамата лежат по гръб под формата на кръст. Един от вариантите, който класиците в спорта биха нарекли мутация, е „летящата кръстачка“, при която се атакува направо от изправено положение. Тя се прилага рядко, защото изисква пълна мобилизация на силите, но се проваля толкова често, колкото и успява, и по тази причина е малко позната.
Ако този тип не я знаеше, след малко щеше да се запознае с нея.
Кръжах по дюшека запъхтян и се мъчех да изглеждам по-уморен, отколкото бях в действителност. На три пъти отхвърлих ръцете му, сякаш не исках да влизам в схватка. Най-сетне той се ядоса и захапа въдицата. Лявата му ръка сграбчи доста силно кимоното ми. Светкавично я стиснах и отметнах глава назад, като същевременно нанесох удар с краката като плувец, който се оттласква. Десният ми крак се заби в лявата му мишница и той изгуби равновесие. За част от секундата, преди да се стовари върху мен, видях изписаното на лицето му слисване. В следващия миг лежахме на дюшека и аз извивах ръката му зад гърба.
Той се претърколи на гръб и се опита да се изскубне, но не успя. Ръката му беше изпъната до естествения си предел. Натиснах още малко, но той отказа да се предаде. Знаех, че му трябват само още два милиметра и лакътят му ще се измести. И още четири, за да му счупя ръката.
— Маита ка — казах. Предай се.
Лицето му беше сгърчено от болка, но той сякаш не ме чу. Минаха още пет секунди. Не исках да го освободя, без да се е предал, но не исках и да му счупя ръката. Чудех се колко ли още можем да останем в това положение.
— Маита ка! — повторих по-рязко.
Най-сетне той потупа крака ми със свободната си ръка — така джудистите дават знак, че се предават. Веднага отслабих хватката и го отблъснах от себе си. Той се претърколи и коленичи в класическата поза сейза с изправен гръб и изпъната напред лява ръка. След като няколко секунди разтрива лакътя си, накрая вдигна поглед към мен.
— Субарашиката. Отлично. Бих поискал реванш, но мисля, че ръката ми няма да позволи, не и днес.
— Трябваше да се предадете по-рано — казах. — Да се съпротивляваш при кръстачка е безсмислено. По-добре да се предадеш, за да си боеспособен след това.
Той кимна.
— Глупавата ми гордост ме подведе.
— И аз не обичам да се предавам. Но вие спечелихте първите четири схватки. При такъв резултат бих се сменил с вас — той все още говореше на английски, докато аз му отговарях на японски.
Застанах срещу него в същата поза и двамата се поклонихме. Когато се изправихме, той изрече:
— Благодаря за урока. Никога не съм виждал този вариант на джуджи-гатаме да се прилага успешно при рандори. Следващия път не бих подценил готовността ви да поемете риск, за да надделеете.
Това вече го бях разбрал.
— Къде тренирате? — попитах. — Не съм ви виждал тук.
— В един частен клуб. Може някой път да ни погостувате. Ние посрещаме с радост всеки джудист, притежаващ шибуми.
Шибуми е японска естетическа концепция. Нещо като неуловима сила, власт, която се постига естествено и без усилие. В по-тесен, интелектуален смисъл би могла да се нарече мъдрост.
— Не съм сигурен, че съм точно това, което ви трябва. Къде се намира клубът ви?
— В Токио. Едва ли сте чували за него. Моят… клуб рядко отваря врати за чужденци — изричайки това, той тутакси се поправи: — Но вие, разбира се, сте японец.
Сигурно трябваше да премълча.
— Да — казах. — Но вие ме заговорихте на английски.
— Чертите ви са без съмнение японски, но ми се стори, че долавям и нещо европеидно, и исках да се убедя. Имам нюх за тези неща. Ако бях сбъркал, вие просто нямаше да ме разберете и въпросът щеше да приключи.
Разузнаване с бой, помислих си. Стреляш към гората и ако отвърнат на огъня ти, значи са там.
— Това носи ли ви удовлетворение? — попитах, като се опитвах да контролирам раздразнението си.
За миг ми се стори, че събеседникът ми се почувства неловко.
— Имате ли нещо против да говоря открито? — най-сетне попита той.
— Досега не говорехте ли така?