Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Ричър седна на стола.
Еспин чакаше на вратата.
_Надявай се на най-доброто, но очаквай най-лошото_.
— Искам среща с началника на ареста — каза Ричър. — Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Той и без това ще се отбие да ви види — отвърна Еспин. — Трябва да ви запознае с вътрешните правила.
— Познавам правилата. Но въпреки това държа да го видя по най-бързия начин.
— Ще му предам.
После Еспин си тръгна.
Вратата се затръшна, ключът се превъртя, резето щракна.
*
Същите звуци се повториха двайсет минути по-късно, но в обратен ред. Резето се прибра, ключът се превъртя в другата посока и вратата се отвори. Върлинестият капитан наведе глава, за да не се удари в горния праг.
— Проблеми ли ще ни създавате? — попита той, докато влизаше в килията.
— Не виждам причини за това, стига да се държите прилично — отвърна Ричър.
Високият мъж се засмя.
— Какво мога да направя за вас?
— Да се обадите на един телефон. На сержант Лийч в щаба на Сто и десета. Съобщете й къде съм. Може би ще ви предаде нещо за мен. Тогава просто елате да ми го кажете.
— А не искаш ли да ти разходя кучето или да ти прибера дрехите от химическо чистене? — заряза официалния тон капитанът.
— Нямам дрехи на химическо чистене, нямам и куче. Но ако имаш желание, можеш да звъннеш и на майор Съливан във Военния съд. Тя е мой адвокат. Кажи й, че искам да я видя тук най-късно до края на работния ден. Предай й, че се нуждая от адвокатски съвети и че това е изключително важно.
— Друго?
— Не. След това ще се обадиш на капитан Едмъндс от управление „Човешки ресурси“. Тя ми е другият адвокат. Кажи й, че искам да я видя веднага след майор Съливан.
— Нещо друго?
— Колко „клиенти“ имаш днес?
— Ти и още един.
— Който е майор Търнър, нали?
— Аха.
— Тя наблизо ли е?
— Това е единственото арестантско крило, с което разполагаме.
— Трябва да научи, че адвокатът й е извън строя, така че да си потърси друг. Иди да я видиш и направи необходимото.
— Не е ли малко странно ти да го казваш?
— Много скоро ще се убедиш, че нямам нищо общо с това, което е сполетяло Муркрофт. А най-добрият начин да изчистиш лицето си от хвърлено сурово яйце е да не се оставиш да те замерят с него.
— Все още си мисля, че говориш странни неща. Да не си оглавил Съюза за граждански свободи?
— Дал съм клетва да защищавам конституцията. Ти също. Майор Търнър има право на компетентна юридическа защита през цялото време. Така е поне на теория. Не бива да остава без адвокат, трябва да обжалва задържането си. Затова й кажи да поиска нов. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Например още днес следобед. Ти трябва да й внушиш да го направи.
— Друго?
— Засега е достатъчно — отвърна Ричър. — Благодаря ти, капитане.
— Моля — кимна високият мъж, а след това се обърна, наведе глава и излезе в коридора. Вратата се затръшна, ключът изщрака, резето влезе в насрещника си.
Ричър остана там, където беше. На стола.
Петнайсет минути по-късно вратата отново оживя. Резе, ключалка, панти. Този път началникът на ареста остана в коридора. Явно за да си спести навеждането.
— Съобщение от сержант Лийч от щаба — обяви той. — Двамата в Афганистан са открити мъртви. Застреляни в главите на някаква козя пътека в Хиндукуш с деветмилиметрови куршуми. Вероятно преди три дни, съдейки по състоянието им.
Ричър замръзна на мястото си.
— Благодаря, капитане — промълви след известно забавяне той.
_Надявай се на най-доброто, но очаквай най-лошото_.
И най-лошото се беше случило.
> 16
Ричър остана на стола и започна да хвърля жребий с въображаема монета. Първи път: ези или тура? Шансовете очевидно бяха петдесет на петдесет. Защото монетата съществуваше само в съзнанието му. Но при истинската, хвърляна на живо, това съотношение беше по-скоро 51:49 — в полза на страната, която е отгоре при подхвърлянето. Необяснимо защо, но опитите доказваха именно това. Вероятно имаше нещо общо с различните оси на въртене, премятането, аеродинамиката и обичайното разминаване между теория и практика.