Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Да, имам портмоне вътре — призна тя.
— Колко пари има в него?
— Не знам точно. Може би трийсетина долара.
— А колко изтеглихте от банкомата последния път?
— Двеста.
— А в куфарчето ви има и джиесем, нали?
— Да.
— Значи уликите срещу вас са точно толкова сериозни, колкото и срещу мен. Ясно е, че сте звъннали на своя съучастник и сте му предложили сто и седемдесет долара да срита задника на някогашния ви преподавател. Може би защото оценките ви при него не са били отлични и сте му имали зъб въпреки изтеклите години.
— Това е смешно!
— И аз мисля така.
Съливан замълча.
— Какви бяха оценките ви? — попита Ричър.
— Не бяха отлични.
Ричър отново се ослуша, но в коридора цареше тишина.
— Подолски ще изиска пълно претърсване на сметището и ще открие дрехите ви. Няма да бъде трудно, защото последните количества боклук винаги са най-отгоре. Как мислите, дали ще издържат на евентуалния ДНК анализ?
— Лесно, защото не съм аз — отвърна Ричър.
В коридора отново се чуха стъпки. Тихи и леки, на двама души, които, изглежда, вървяха един след друг. Спряха. Прозвуча някакво обяснение. Тривиално, на нисък глас, кратко. Може би: _Тази, полковник, другата е заета_. Последваха звуците от отварянето на вратата: рязко изщракване на бравата, леко стържене на пантите, тихо жвакане на силиконовото уплътнение.
Появата на адвокат, със сигурност този на Търнър. Защото тя беше единственият друг обитател на ареста. А адвокатката на самия Ричър все още беше в сградата. Дотук добре.
_Ези и ези_.
_Два пъти едно след друго_.
— Разкажете ми за този афидавит на Родригес — каза Ричър.
— Афидавит означава писмени показания под клетва.
— Знам — каза Ричър. — Както споменах пред стария ви приятел Муркрофт, това не е неврохирургия. Въпросът е дали подобен документ може да обвинява и от гроба. В практически смисъл. В реалния свят.
За пръв път от началото на разговора Съливан вдигна ръцете си от куфарчето и ги разпери. Беше двусмислен жест — академичен, така да се каже. _Може би да, може би не_.
— Американското правораздаване рядко разчита на неподкрепени с доказателства клетвени показания, особено когато техният автор няма как да бъде подложен на кръстосан разпит — каза Съливан. — Но такъв документ може да бъде взет предвид, ако е в интерес на правосъдието. Или по-цинично казано, в интерес на имиджа му пред обществото. Във вашия случай обвинението със сигурност ще оспорва твърдението, че клетвените показания са напълно неподкрепени с доказателства. Прокуратурата разполага с дневния график на Сто и десета част, според който вие сте посетили Родригес, а също така и с медицинските заключения за състоянието му малко след визитата ви. Те ще поддържат тезата, че трите събития са неразривно свързани помежду си.
— А вие ще се опитате ли да ги оборите?
— Разбира се — кимна Съливан. — Но нашите аргументи изглеждат слаби. Това, което те ще кажат, ще звучи абсолютно резонно. Случило се е това, после това и накрая това. Ще се наложи да извадим второто _това_ и да го заменим с нещо, което ще прозвучи много невероятно. Например, че вие сте си тръгнали, а на ваше място се е появил друг човек — по същото време и на същото място, — който е пребил Родригес.
Ричър не отговори, защото отново се ослушваше.
— Въпросът е дали такава защита, която не е убедителна, няма да раздразни съда дотолкова, че да получите по-тежка присъда, отколкото при извънсъдебно споразумение. Това е сериозен риск. Съветът ми е да играем на сигурно и да приемем сделката. По-добре две, отколкото пет или десет години.
Ричър не отговори, защото продължаваше да се ослушва. Отначало не долови нищо. После по коридора отекнаха нови стъпки. Двама души, вървящи един след друг, без да разговарят.
— Майоре? — каза Съливан.
После дойде ред на звуците от вратата. Същото ясно метално изщракване на бравата, същото леко стържене на пантите, същият жвакащ звук на силиконовото уплътнение. Кратка пауза, после същите звуци, но в обратен ред. Вратата се беше затворила. Нещата приключиха със стъпки, заглъхващи към далечния край на коридора. Стъпки на един човек.
Всичко това не можеше да означава друго, освен че в момента Търнър е в съседната стая в компанията на адвоката си, а коридорът е празен.
_Време за шоу_.
— Имам сериозен проблем с килията си, госпожо адвокат — каза Ричър. — Искам да я видите.
> 18
— Какъв проблем с килията? — попита Съливан.
Прозвуча малко уморено, но не и нетърпеливо. Което означаваше, че оплакването му няма да бъде отхвърлено директно. Адвокатите по наказателни дела се занимаваха с всякакви глупости, тъй като обвиняемите винаги търсеха за какво да се захванат. За да могат да обжалват. Ричър познаваше правилата на играта и беше наясно, че всяко реално или въображаемо незачитане на арестантските права, всяка несправедливост трябва да бъдат проверени и преценени.