Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Но какво на практика означаваше това?
Мокра вана, влажен пешкир, стари дрехи в коша за боклук, изоставени тоалетни принадлежности на мивката. Сякаш току-що си е тръгнал. Тоест точно това, което искаха от него.
_Вдигай си чуковете от този град_.
_Ще ти сритваме задника всяка вечер, докато си тук_.
Може би са решили, че му трябва предупреждение.
А може би не.
Излезе от стаята и тръгна към рецепцията на мотела. Зад гишето седеше около четирийсетгодишен мъж с лице на катерица, лоша кожа и кльощава фигура.
— Пуснал си четирима непознати в стаята ми — каза Ричър.
Кльощавият издаде мляскащ звук и кимна.
— Военни ли бяха?
Той отново кимна.
— Показаха ли някакви документи?
— Нямаше нужда. Личеше си, че са военни.
— Често ли работиш с военните?
— Достатъчно често.
— И никога не задаваш въпроси?
— Позна, шефе. Винаги съм любезен и отзивчив, когато си имам работа с военните. Нали трябва да се яде? Разхвърляли ли са нещо?
— Нищо — каза Ричър. — Случайно да си чул имена?
— Само твоето.
Ричър замълча.
— С какво друго мога да ти помогна? — попита рецепционистът.
— Искам чисти кърпи, повече сапун и шампоан. Можеш да опразниш и кошчетата.
— Никакъв проблем — отвърна мъжът. — С армията винаги съм любезен и отзивчив.
Ричър се върна в стаята си. Обзавеждането не включваше стол. Това не беше нарушение на Женевската конвенция, но затварянето в малката стая си беше изпитание за едър и неспокоен мъж като него. Освен това нямаше румсървис, защото това все пак беше обикновен мотел. В него нямаше ресторант, нямаше и барче с мазни лъжички. Нямаше и телефон, по който да си поръчаш нещо. Той излезе и заключи след себе си, после тръгна към гръцкия ресторант в търговския център. Технически погледнато, това представляваше сериозно нарушение на заповедта, но тривиалните неща не можеха да се отразят върху положението му в едната или другата посока.
По пътя не видя нищо освен поредния автобус, напускащ района, и един боклукчийски камион. В ресторанта салонната управителка го настани на маса, която беше далече от сутрешната, така че го обслужи друга сервитьорка. Поръча си кафе, чийзбургер и парче пай и всичко му хареса. По обратния път отново не видя нищо особено освен още един автобус и още един боклукчийски камион. Прибра се в стаята си след по-малко от час. Кльощавият рецепционист беше изпълнил обещанието си. В банята имаше нова кърпа, нов сапун и още едно флаконче шампоан. Кошчетата за боклук бяха празни. Стаята изглеждаше точно толкова подредена, колкото можеше да бъде. Той се изтегна на леглото. Сложи ръце под главата си и кръстоса глезени, готов за дрямка.
Но не се получи. Около минута след като отпусна глава на възглавницата, на вратата се появиха трима служители на 75-а военнополицейска част, които му показаха заповед за арест.
> 14
Дойдоха с кола, която се движеше бързо. Ричър я чу, докато тя още беше на пътя. Чу я как връхлита в паркинга, прави широк завой и спира отпред с рязко натискане на спирачките. Затръшнаха се три врати в бърза последователност. По чакъла заскърцаха три чифта ботуши, което означаваше, че неканените гости са трима, а не четирима като онези в колата със смачканите врати. След кратка пауза единият чифт ботуши бързо започна да се отдалечава. Като на човек, който тича да блокира стаята отзад. Което си беше чиста загуба на време, тъй като банята беше без прозорче. Но те не знаеха дали е така и предпочитаха да проверят, вместо да съжаляват после. Всичко това подсказваше, че екипът отвън притежава доста голям опит.
Той разкръстоса глезените си, измъкна ръцете си изпод тила и седна в леглото. После се извъртя на една страна и стъпи на пода. Почти едновременно с тропането на вратата, което нямаше нищо общо с деликатното _чук-чук_ на майор Съливан в шест часа сутринта. Това си беше чиста проба _дум-дум-дум_ от страна на яки мъже, тренирани да правят парализиращо първо впечатление. Нещо, което самият той не харесваше. Така и не беше успял да се отърве от чувството, че вдига твърде много шум.
Мъжете отвън престанаха да думкат, за да извикат нещо от сорта на _Отваряй, отваряй веднага!_ После възобновиха думкането. Ричър стана и отиде до вратата. Вдигна ръка и започна да блъска по нея. Също толкова силно, колкото неканените гости отвън. Думкането престана. Ричър се усмихна. Никой не очаква отговор от една заключена врата.
После отвори. На прага стояха двама мъже в бойни униформи. Единият държеше пистолет, а другият — пушка. Нещо доста сериозно за обикновен следобед в спокойно предградие. Трите врати на колата зад тях зееха отворени. Двигателят работеше.