Магьоснически огън

— Как разбра, че съм тук? — попита тя.

— Не можеше да си никъде другаде. Имам защити, поставени на всички входове, но вратата към покрива е единствената, която позволява преминаването ти. Досетих се, че може да харесаш зимната градина. Забравих да ти я покажа, но виждам, че и сама си я открила.

— Можеше да си останеш в леглото. Щях да се върна веднага.

Той бръкна в джоба си и извади ключ.

— Вратата се заключва автоматично, когато се затвори.

— Искаш ли да те оставя сама за известно време?

Тя поклати глава.

— Не ти ли е студено?

— Магьосник на огъня, помниш ли?

— Защо имаш това място?

— Задаваш много въпроси. — Той се протегна спокойно с бавен жест и взе ръката й. С показалеца си, той мързеливо избърса мръсотията от дланта й. — Има оранжерия в Сборището. Това е любимото ми място там. Предполагам, че исках да пресъздам малка част от него в собствения си дом. — Той погледна към нея. Малки линии от смях се набръчкаха около много сините му очи, когато се ухили. — Всички магьосници имат нещо към земята, не е ли така?

Тя прочисти гърлото си и се пребори с импулса да издърпа ръката си от неговата, преди да е направила нещо, за което ще съжалява.

— Не знам. Познавам само няколко почитащи Богинята магьосници и доста хора, които се обявяват за магьосници, но не притежават истинска магия.

Той пусна ръката й.

— Всички, които познавам, имат нещо към земята, включително и ти.

Беше толкова странно да я наричат магьосница. Тя се размърда и отмести поглед. Всичко, което искаше, бе малко нормалност в живота си, малко стабилност. Толкова много ли искаше? Вместо това получи странни магически сили и допълнително похитител магьосник на име Джак.

Животът й наистина беше направил поразителен и странен обрат. Ако изневеряващи съпрузи и объркани разводи не бяха достатъчни.

— Значи правиш това всеки месец? — попита той.

Разсеяна усмивка премина през устните й.

— Всеки месец откакто бях дете. Пропускала съм да дам дара си само два пъти.

— Впечатлен съм. Защо пропусна тези пъти?

— Имах варицела, когато бях на осем. Другият път беше. — тя се изчерви.

— Беше? — подтикна я той.

— Когато бях на първата си среща с Байрон Ричардс. Беше в нощта, когато загубих девствеността си. — Тя се засмя.

Той се усмихна.

— Хайде, да влизаме.

Тя облече палтото му, взе ръкавиците и го последва обратно в апартамента му и надолу по стълбите. Той спусна палтото от раменете й, когато стигнаха дневната.

Тя тръгна към кухнята и обратно, чувствайки се раздразнителна, защото рутината й беше прекъсната.