Магьоснически огън

Джак лежеше по гръб, с отпусната над главата ръка, в несъзнателна поза, която подчертаваше бицепсите му. Беше изтикал одеалата до ръба на леглото, въпреки студа в стаята. Той никога не носеше риза, когато спи, и позата му разкриваше мускулестите му гърди. Тръпка пробяга по тялото й при тази гледка.

Гърдите му бяха леко поръсени с тъмни косъмчета и продължаваха надолу като пътечка, която продължаваше към стомаха му, отвъд пояса на памучното долнище на пижамата му. Мисълта, къде свършва тази следа, изпрати през тялото й силна, гореща възбуда.

Пръстите й се свиха около дрехите, които държеше. Колко ли дълго щеше да й устои, ако пропълзеше до него и оставеше ума и тялото си да го прелъстят? Вероятно не за дълго. Мира никога в живота си не беше прелъстявала някого, но Джак я изкушаваше да изследва нови хоризонти.

До ушите й достигна леко похъркване. Това развали магията, която я държеше на пръсти, почти готова да се върне обратно в леглото. Тя продължи. Облече се в дневната, намери вълненото палто на Джак в килера и чифт ръкавици.

Промъкна се на пръсти в кухнята, за да намери дар. Обикновено би използвала червено вино, но стойката за вино на Джак беше празна. Възпрепятствана, тя се завъртя в центъра на кухнята, твърде сгрята във вълненото палто на Джак, търсейки подходящ заместител. Нищо. Е, имаше два литра Кола на плота, но това не вършеше работа.

Отиде до хладилника и откри мляко, портокалов сок и лимонова „Гетърейд“. Когато беше дете, винаги използваше мляко. Дори няколко пъти беше използвала гроздов Коо1-АМ. Ани винаги й беше казвала, че намерението се зачита, не самия дар.

Без особен избор, тя взе млякото и напълни чаша, след което се отправи към покрива и зимната градина.

Дъхът й секна от студа, когато отвори вратата. Тя вдиша чистия, свеж въздух, усещайки в отговор лека топлина да пулсира в гърдите й. Нейната магия. Звездите, които можеше да види през светлините на града, блестяха в небето, свободни от покривката на облаците, което означаваше, че сутринта ще е студена.

Мира отвори гладката стъклена врата на зимната градина, включи светлините и пристъпи в постройката с регулирана температура. Сега Джак имаше само няколко растения тук. Малко папрат, хоста и разни други, които не можеше да определи.

Празни места за засаждане ограждаха помещението. В центъра имаше тревисто място с фонтан и няколко каменни пейки. Звукът от течаща вода достигна до ушите й.

Тя затвори очи, наслаждавайки се на малкото усещане за живот в средата на зимата. Не изглеждаше типично за Джак да има място като това, но също така не изглеждаше типично за него да прави артистични снимки. В основни линии това само доказваше, че не го познава истински.

Тя изключи светлината отново, за да позволи само на лунната светлина да изпълни малкото помещение. Беше й достатъчно да вижда, макар и не съвсем добре. Свали ръкавиците и палтото си, остави ги на каменната пейка и занесе чашата си с мляко до пълното с пръст място за засаждане до вратата. Отдясно пълната луна висеше в небето, сребриста и издута, видима през стъклената стена на зимната градина. Обикновено правеше това навън, без значение от температурата, но имаше нужда от пръст, а това беше трудно за изпълнение на покрива на шикозна сграда с апартаменти в центъра на града.