Тъгата на сукубата

Както и да е, просто искам да те държа в течение, тъй като си първата, която ми показа Университетския квартал. Съжалявам, че нямахме възможност да поговорим по-рано; бих искал да ми препоръчаш някои ресторанти там. Все още не познавам добре района, а брат ми и снаха ми са така погълнати от живота си в предградието, че не могат да ми препоръчат никакви ресторанти, в които не се сервират детски менюта.

Е, май трябва да се върна към писането, за да мога да си позволя споменатия дом. Къди и О'Нийл са нетърпеливи господари… е, нетърпеливи господар и господарка, както ти самата видя по-рано. Като заговорихме за това, не съм забравил за екземпляра ти на «Договорът Глазгоу». Снощи имах намерение да напиша нещо що-годе оригинално след хубавия ни ден заедно, но бях въвлечен в епопеята с недвижимите имоти. Моите извинения. Скоро ще ти върна книгата.

Довиждане:

Сет

Препрочетох писмото два пъти. Бях напълно сигурна, че за краткия период от запознанството ми със Сет не го бях чувала да изрича на глас толкова много думи, колкото беше написал. И не само това — тези думи бяха забавни, остроумни. Като миниатюрен роман за Къди и О'Нийл, предназначен само за мен. Коренна промяна след недодяланото му поведение тази сутрин. Ако лично ми беше казал нещо дори смътно напомнящо на това, вероятно щях да припадна.

— Невероятно — казах на екрана.

Част от мен се чувстваше умилостивена от писмото, докато друга част смяташе, че зает или не, той все пак можеше да бъде и малко по-тактичен. Останалата част от мен настояваше, че всички тези «мои части» се нуждаят от терапия, а като оставим това, наистина трябваше да изляза да се видя с Ерик и да го разпитам за ловеца на вампири. Бързо изпратих отговор:

Благодаря за писмото. Предполагам, че ще преживея още един ден без книгата. Желая ти късмет с агентката на недвижими имоти и се увери, че имаш презерватив, когато правиш офертата си. Другите добри места за хранене в този район са «Хан & Синове», кафенето «Слива — Домат» и «Китайският лотос».

Джорджина

Излязох от книжарницата. Веднага забравих за Сет и бях щастлива, че толкова рано през деня движението няма да е натоварено. Докато карах към Лейк Сити, лесно открих пресечката, за която ми бе казало момичето от «Кристъл Старц», но търсенето на самия магазин се оказа повече от предизвикателство. Районът беше осеян с грозни молове и всякакъв вид магазини. Прочетох безброй билбордове и рекламни табели с надеждата да открия нещо обещаващо. Накрая мярнах малък неонов надпис АРКАНА, заврян в далечния ъгъл на едно рядко посещавано каре от магазини. Това трябваше да е.

Паркирах отпред, надявайки се да е отворено. Нямаше работно време или каквато и да е друга информация на вратата, но когато я бутнах, тя безпрепятствено се отвори. Щом влязох, усетих във въздуха наситения аромат на сандалово дърво, а от малка уредба на щанда долиташе тиха музика на арфа. Не видях никого в помещението и се разходих наоколо, възхищавайки се на това, което виждах. Покрай стените в редици бяха строени истински книги за митология и религия, напълно различни от крещящите боклуци в «Кристъл Старц». Имаше и внимателно подредени декоративни кутийки с ръчно направени бижута, чиято изработка разпознах като дело на някои от местните майстори. Разнообразни ритуални предмети — свещи, тамян и статуетки, запълваха ъгълчетата и празните пространства, придавайки на цялото място приятна атмосфера.