Тъгата на сукубата

— Ще ти бъда много благодарна. Всичко, което изнамериш, би било полезно.

Допих чая си и оставих празната чаша.

— Май е време да тръгвам.

Той се изправи заедно с мен.

— Благодаря ви, че пихте чай с мен. Да бъда с жена като вас е нещо, което се случва само в мъжките сънища.

Леко се усмихнах на завоалираната шега, отнасяща се до старата легенда, че сукубите посещават мъжете в съня им.

— Сънищата ти са безопасни, Ерик.

Той отвърна на усмивката ми:

— Елате след няколко дни. Ще ви разкажа какво съм научил и пак ще пием чай.

Докато оглеждах безлюдния магазин и мислех как по време на срещата ни не се появи мито един клиент, внезапно почувствах нужда да създам на Ерик малко работа:

— Позволи ми да си купя чай, преди да тръгна.

Той ми отправи снизходителен поглед, а тъмнокафявите му очи се развеселиха, сякаш бе отгатнал играта ми.

— Винаги съм ви смятал за почитателка на черния чай, или най-малкото, за любителка на кофеина.

— Хей, дори аз от време на време обичам промените. Освен това чаят беше хубав… по един билков и безкофеинов начин.

— Ще предам комплиментите ви на приятелката си. Тя прави смесите, а аз ги продавам вместо нея.

— О, сериозна приятелка?

— Само приятелка, госпожице Кинкейд.

Той отиде до рафта зад касовия апарат, където имаше различни видове чай. Когато се приближих, за да платя, останах възхитена от някои бижута под стъклото на щанда. Едно от тях грабна погледа ми — колие от три реда прасковени на цвят сладководни перли, тук-там осеяно с медни мъниста и парченца морскозелено стъкло. В центъра висеше изработен от мед анкх*.

[* Анкх — египетски йероглиф със значение «живот», «щастие», «благополучие», най-значимият символ на древните египтяни. Представлява кръст, увенчан с кръгче. Наричат го още «ключа на живота» и «ключа на Нил». — Бел.прев.]

— Изработка на някой от местните занаятчии ли е?

— Направи го един стар приятел от Такома.

Ерик бръкна в кутийката, извади колието и го положи на щанда. Погалих фините, гладки перли, всяка от които имаше леко неправилна форма.

— Вложил е в него египетска нотка. Мисля, че е искал не само да предизвика духа на Афродита и морето, но и да създаде нещо, което може би са носели древните жрици.

— Не са носели нищо толкова изящно — промърморих и обърнах огърлицата, като забелязах високата цена на етикетчето. Открих, че тази вечер говоря без задръжки. — В много от гръцките градове се е усещало египетското влияние. Анкховете се появяват върху кипърските монети наред с Афродита.

Докосвайки медния анкх си спомних за друга огърлица, отдавна изгубила се в праха на времето. Онази огърлица беше по-обикновена — само наниз от мъниста, гравирани с миниатюрни анкхове. Моят съпруг ми я беше донесъл сутринта в деня на нашата венчавка, промъквайки се у дома точно след зазоряване — нетипично смел за него жест. Бях го упрекнала за безразсъдството: