Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
— Госпожице Кинкейд, за мен е чест да ви видя отново.
Тъкмо се възхищавах на статуетка на Бялата Тара* и при звука на гласа се обърнах. Ерик влезе в стаята и аз прикрих изненадата си от вида му. Кога беше остарял толкова? Бе възрастен още последния път, когато го видях — по тъмната му кожа имаше бръчки и косата му посивяваше, но не беше прегърбен и с дълбоки сенки под очите. Опитах се да си спомня последния път, когато бяхме разговаряли — не смятах, че е чак толкова отдавна. Пет години? Десет? При смъртните е много лесно да му изгубиш края.
[* Бялата Тара — индийска богиня, символ на лечителството и успеха. — Бел.прев.]
— И аз се радвам да те видя. Не беше лесно да те открия. Трябваше да поразпитам в «Кристъл Старц», за да разбера какво е станало с теб.
— Надявам се, че преживяването не е било прекалено… мъчително.
— Нищо, което да не мога да понеса. Освен това се радвам, че си се измъкнал оттам. — Огледах претрупания, слабо осветен магазин. — Новото ти място ми харесва.
— Не е кой знае какво и не ми носи много, но си е мое. Затова спестявах и ще прекарам тук последните си години.
Направих гримаса:
— Хайде сега, не ставай мелодраматичен. Не си чак толкова стар.
Усмивката му стана по-широка, а изражението му — леко саркастично.
— Нито пък вие, госпожице Кинкейд. Наистина, вие сте все така хубава както първия път, когато ви видях. — Той ми се поклони леко, навеждайки се по-ниско, отколкото някой с неговия гръб вероятно би трябвало. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Имам нужда от информация.
— Разбира се. — Той посочи към малка масичка близо до щанда, затрупана с книги и един свещник. — Седнете да изпием по чаша чай и ще си поговорим. Стига да не бързате?
— Не, имам време.
Докато Ерик донесе чая, аз разчистих масата, подреждайки книгите в спретнати купчини на пода. Когато той се върна с чайника, заговорихме за незначителни неща и отпивахме по малко, но умът ми беше другаде. Безпокойството ми трябва да си е проличало по начина, по който пръстите ми танцуваха по ръба на чашата и нетърпеливото ми потропване с крака. Накрая изплюх камъчето:
— Трябва да науча за ловците на вампири.
За повечето хора такава молба би била странна, но Ерик само кимна:
— Какво по-точно бихте искали да знаете?
— Всичко. Навиците им, как се разпознават. Всичко, каквото знаеш.
Той се облегна на стола си, като деликатно държеше чашата.
— Доколкото съм запознат, ловците на вампири не се създават, те се раждат. Те, така да се каже, са надарени със способността да убиват вампири.
Той продължи с някои подробности, повечето от които се връзваха с това, което бях научила от Питър.
Размишлявайки върху разказаното ми от Коди, че е бил следен от някого, когото не е можел да види, попитах:
— Знаеш ли дали имат някакви специални умения? Могат ли да стават невидими?
— Доколкото зная, не. Разбира се, някои безсмъртни го могат, но не и ловците на вампири. В крайна сметка, те са обикновени смъртни, въпреки необичайния им талант.
Кимнах. Бях от създанията, които могат да стават невидими, макар че рядко използвах тази си способност. Занимаваше ме мисълта, че фантомът на Коди можеше да е някой невидим безсмъртен, опитващ се да прави номера, но все пак би трябвало да го усетят по издайническата следа, която всички ние носим. Фактът, че нито беше видян, нито беше усетен: подхранваше теорията на Питър, че преследвачът е само в главата на Коди.
— Могат ли ловците на вампири да наранят някой друг? Демон… или друго безсмъртно създание?
— Много е трудно да причиниш каквото и да е на някой безсмъртен — разсъждаваше Ерик. — Някои радетели на доброто — могъщи свещеници например — могат да прогонват демоните, но не могат постоянно да им вредят. Чувал съм и за смъртни, заловили свръхестествени създания, но да направят нещо повече от това… Не казвам, че е невъзможно, но никога не съм чувал подобно нещо. Според непосредствения ми опит, ловците на вампири могат да наранят само вампирите. Нищо повече.