Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Люк сметна, че вечерта изисква малко церемониалност и затова след вечерята от гъста агнешка яхния събра всички около огъня, отвори няколко бутилки добро шампанско и произнесе кратка приветствена реч на английски.
С вдигната високо чаша заяви, че за него е чест да бъде техен ръководител. Похвали френските власти и Националния център за научни изследвания за експедитивността им и изрази задоволството си, че са му дали зелена светлина за едногодишно пробно проучване с вероятност за по-нататъшна тригодишна програма след излизането на предварителния отчет.
След това представи присъстващите. Екип „Руак“, както го нарече, се състоеше от най-добрите представители в своята област — международна група от геолози, светила по пещерното изкуство, специалисти по кремъци, кости и полени, консерватори и пещерняци, които се познаваха от дългите години съвместна работа и срещи. Имаше дори специалист по прилепите, миниатюрен мъж на име Денойе, който се поклони срамежливо, когато чу името си, след което се скри в периферията като някой дребен крилат бозайник.
Накрая Люк стигна и до групата студенти, много от които бяха от неговия курс в Бордо, и заръча на Пиер и Джеръми да раздадат на екип „Руак“ пуловерите с официалната емблема на експедицията — стилизиран бизон.
Точно тогава откъм конюшнята се чу суматоха и някакъв дребен дебелак, воден от помощник с фенер, извика:
— Ехо! Ехо! Съжалявам, че закъснях. Аз съм мосю Телифер, председател на общинския съвет на Перигьо! Къде е професор Симар? Късно ли е да се обърна към групата?
Люк посрещна задъхания политик от местната префектура, предложи му шампанско и един сандък вместо трибуна, и любезно изслуша последвалата прекалено дълга, префърцунена и многословна реч.
След това Люк и мосю Телифер побъбриха край огъня и пиха по още едно шампанско. Политикът отклони поканата да посети пещерата с оправданието, че страда от клаустрофобия и не става за пещерняк, но добави, че може да бъде чудесен „наземен“ застъпник на работата им в района. Спомена, че вече се замислял за туристическа атракция — пещера копие „Руак II“ за масовата публика, подобна на Ласко II, и искаше да знае мнението на Люк за идеята. Люк търпеливо обясни, че още не са започнали да проучват „Руак I“, но след време много неща ще бъдат възможни.
Когато Телифер се поинтересува защо са се установили на лагер в манастира. Люк му разказа за смешно грубото отношение на кмета на селото. Щом чу думите му, политикът се изсмя разбиращо.
— Онзи Боне е абсолютен позор, мижитурка, ако позволите, само ви моля да не ме цитирате — разпалено рече той. — Не го познавам добре, но все пак съм чувал това-онова. Знаете ли защо той и селото му са толкова недружелюбни според слуховете?
Люк не знаеше.
— Говори се, че селото е червиво с пари от разбойничество! Никога ли не сте чували? Не? Е, може и да е измислица, но е факт, че през лятото на четирийсет и четвърта, по време на войната, имало прочут грабеж в Перигор. Нацистите натоварили цял влак с награбени богатства от Националната банка, произведения на изкуството, антики и тъй нататък. Влакът трябвало да стигне до Бордо и товарът му да бъде предаден на германските военноморски сили. Съпротивата ударила главната линия недалеч от Руак и се измъкнала с цялото богатство, което било предназначено лично за Гьоринг — някъде около сто милиона евро по сегашни цени, както и някои прочути картини, сред които уж бил и „Портрет на млад мъж“ на Рафаело. Част от награбеното стигнало до Дьо Гол в Алжир и не се съмнявам, че е било използвано добре, но голяма част от парите и произведенията на изкуството просто се стопили. Никой повече не видял картината на Рафаело. Винаги са се носили приказки, че добрите жители на Руак са станали толкова очарователни, защото продължават да крият кражбата, но нали знаете как е със слуховете. Все пак не отваряйте дума в селото за Съпротивата или за влаковия обир, че някой може да ви гръмне!
Помощникът на Телифер напомни на шефа си за следващото им задължение и политикът бързо изгълта остатъка от шампанското си, подаде на Люк празната чаша и се сбогува.
Люк се опита да намери Сара в тълпата, но беше заклещен от експерта по палеолитно изкуство Зви Алон и специалистката по геология на плейстоцена Карин Велцер, които искаха да обсъдят логистиката за утрешния ден. Люк не можеше да реши кой е по-настоятелен — плешивият евреин с конусовидна глава или свадливата германка в работен комбинезон. Докато ги успокояваше и ги уверяваше, че всичките им потребности ще бъдат удовлетворени, забеляза Сара да бъбри с младия испански археолог Карлос Ферер.