Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Но страхът от лош изход се смекчаваше от сладкия полъх на изникналата възможност. Най-сетне можеше да заеме основно място в ума на министъра. Инстинктът му казваше да разбърка кашата. Да стресне началниците си, да държи нещата горещи. После, ако в крайна сметка успееше да задържи всичко около отдел 70 потулено, със сигурност щеше да бъде признат.
Най-накрая сладкият висок пост в министерството се озоваваше на една ръка разстояние.
Прокара пръст по гладката акрилна корица на папката. Дали това бе неговият път към рая? Или към ада?
Повиканият Марол влезе и застана мирно, като помръдваше мустаци в очакване да бъде забелязан.
Гатиноа му направи знак да седне.
— Прочетох го. От кора до кора — с равен глас каза генералът.
— Да, господине. Определено си имаме проблем.
— Проблем? Това е катастрофа!
Дребният мъж кимна сериозно.
— Да, господине.
— Кажи ми, през цялата история на този отдел някой влизал ли е в онази пещера?
— Не, не. Проверих архивите, а Шабон разпита Пеле. Пещерата е била запечатана от хиляда осемстотин деветдесет и девета. Разбира се, ние винаги сме оставяли пазачи. И доколкото ни е известно, никой външен не е успял да я открие отново.
— До този момент — хладно добави Гатиноа.
— Да, до този момент.
— Какво знаем за Люк Симар?
— Ами, той е професор по археология в Бордо…
— Марол, четох биографията му. Какво знаем за него? За личността му. За мотивацията му.
— Изготвяме му профил. Ще ви го представя в рамките на тази седмица.
— И какво можем да направим, преди да се разрази бурята? — попита Гатиноа със спокойствие, което като че ли изненада полковника.
Марол пое дълбоко дъх и изрече неприятната преценка:
— Боя се, че проектът вече е посрещнат положително в министерството на културата. Със съжаление трябва да докладвам, че финансирането му несъмнено ще бъде одобрено.
— Кой е източникът ти?
— А, едно светло петънце в черното небе — с надежда каза Марол. — Братовчедът на жена ми работи във въпросния отдел. Един мазен тип на име Абенхайм. Винаги се лепва за мен на семейните сбирки и лукаво споделя подозренията си, че работя за тайните служби. Опитвах се да го избягвам.
— До този момент, може би?
— Именно.
Гатиноа се наведе напред и сниши заговорнически гласа си, сякаш в стаята имаше и още някой.
— Използвай този човек. Подхвърли му, че някои хора от ГДВС проявяват интерес към Симар и работата му. Загатни за нещо съмнително, но не разкривай нищо конкретно. Кажи му да те държи в течение за всичко, да се намърда в проекта колкото се може повече. Кажи му, че ако се справи добре, определени хора от правителството ще му бъдат благодарни. Неща в този дух.
— Разбирам, господине.
Гатиноа се дръпна назад и изправи гърба си в обичайното положение.
— Нали знаеш, към края на деня Боне сигурно ще се справи с това. Безжалостен кучи син. Може пък да ни се наложи просто да стоим и да гледаме касапницата.
10.
Люк бе заобиколил обичайните канали и се обърна направо към върха. Залогът бе твърде голям. И ако е накарал някого от управата на университета или от бюрократите в департамента Дордон да се наежи, голяма работа.
Пещерата трябваше да бъде защитена.
Използва цялата тежест на академичната си позиция и приятелството си с важен сенатор от Лион, за да си осигури незабавна среща в Пале Роял с министъра на културата и нейните първи заместници по старините, в това число с директора на Националния център по праистория, уважаван археолог на име Морис Барбие, който, за щастие, поддържаше сърдечни отношения с Люк. Присъствието на заместника на Барбие, Марк Абенхайм, бе, за жалост, не така желателно. Люк от години беше на нож с Абенхайм и двамата хранеха неприязън един към друг.
Въоръжен с богато илюстрирания с множеството фотографии доклад, Люк поиска издаване на спешна заповед за закрила, ускорено издаване на разрешително и отпускане на достатъчно средства от министерството за охрана на пещерата и започване на разкопки.
Вслушвайки се в съвета на приятеля си сенатор, той се спря надълго и нашироко върху загадъчния ръкопис от Руак, за да задържи вниманието на високопоставената аудитория върху темата. И не пропусна да използва при всяка възможност израза „нов забележителен национален паметник“.