Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
— Как я караш? — попита той.
— Добре. — Очите й блестяха от видяното. — Наистина добре.
— Подготвил съм обиколка специално за теб. Готова ли си да застанеш на четири крака и да видиш десетата зала?
— Готова съм да пълзя и цял километър за това. Но все пак да попитам, много прилепи ли има там?
— Не. Сякаш залата не им харесва. Трябва да попитам приятеля ни Денойе каква е причината.
Тя хвърли поглед към развълнуваната колония над главите им.
— Добре, да се заемаме с пълзенето.
Постелките на Моран правеха провирането по-лесно. Люк водеше. Сара го следваше и той бе леко развеселен, че й се налага едва ли не да навре лицето си в задника му. Стигнаха десетата зала и се изправиха. Личеше си, че Сара е замаяна от човешките следи върху стените и купола. Навсякъде имаше отпечатъци от длани, ярки като звезди в безлунна нощ.
— Видях снимките, Люк, но това е невероятно.
Последната зала беше оборудвана с една лампа на триножник, която блестеше с ярка халогенна светлина. Люк видя как коленете на Сара се подгънаха и инстинктивно я хвана през кръста, за да я задържи. Тя се дръпна, прошепна раздразнено: „Нищо ми няма“ и застана по-стабилно. Започна бавно да се върти, докато не направи пълен кръг. Напомняше на Люк за балерината от латерната, която бе имал като малък, тя се въртеше в пирует върху огледалната повърхност под звуците на някаква ориенталска мелодия. Накрая Сара заговори отново:
— Толкова е зелено!
— Освен че е първото изображение на флора от късния палеолит, това е и единственият пример за използване на зелен пигмент от епохата. Най-вероятно е малахит, но ще изчакаме пробите. Кафявият цвят и червените плодове са железни окиси, в това няма съмнение.
— Тревата — възхитено промълви тя. — Напълно отговаря на сухите степи, които би трябвало да са се ширели през топлите сезони на периода Ориняк. И виж онзи фантастичен човек с клюн, изправил се сред тревата като някакво огромно плашило.
— Той е новият ми най-добър приятел — шеговито подхвърли Люк. — Какво ще кажеш за другите растения?
— Е, точно това е интересното. Илюстрациите от ръкописа са по-реалистични от тези рисунки, но както изглежда, има две разновидности — поде тя и пристъпи надясно. — Тук е изобразен храст с червени плодчета. Листата са предадени доста импресионистично и неточно, виждаш ли тук? И тук? А храстите от ръкописа имат ясни петделни листа, подредени спирално по стеблото. Ако ме притиснат веднага да дам мнението си, бих казала, че това е Ribes rubrum. Касис. Растението е характерно за Западна Европа. — Пристъпи наляво. — И това увивно растение. Ръкописът предава и него по-точно. Ако мога да съдя по дългите стебла и издължените, подобни на стрели листа, това е Convolvulus arvensis, но това е само предположение. Полска поветица. Ужасно досаден плевел, но пък има хубави розови и бели цветчета през лятото. Тук обаче ги няма, както сам виждаш.
— Значи имаме трева, плевели и касис, това ли е окончателната ти присъда?
— Едва ли може да се нарече присъда — възрази тя. — По-скоро първо впечатление. Кога ще мога да започна да работя с полените?
— Още утре сутринта. Е, радваш ли се, че дойде?
— На професионално ниво, да.
— Само на професионално?
— Господи, Люк. Да. Само на професионално.
Той неловко се извърна и посочи към Свода на дланите.
— Ти си първа. Аз ще изгася светлината.
Витаеше празничен дух, силен и доловим като миризмата на изгорял барут след фойерверки. Беше студено, но не заплашваше да вали и хората предпочитаха да се хранят на открито на сгъваемите столове и щайгите за вино. Люк прекара няколко последни минути с журналиста Жиро, преди той да замине за Париж. Двамата сърдечно си размениха визитни картички и Люк още веднъж поиска да се увери, че новината няма да се разпространява без изрично позволение.
— Не се безпокойте — рече Жиро. — Сделката си е сделка. Бяхте страхотен, професоре. Можете да ми се доверите.
Алон намери Люк и придърпа един стол. Беше пропуснал основното ястие от агнешко с розмарин и печени картофи и вместо това се бе задоволил с хляб, масло и малко плодове. Люк погледна чинията му.
— Съжалявам, Зви, кухнята не отговаря ли на диетичните ти нужди?
— Не спазвам кашер — отвърна той. — И не харесвам френска кухня.
Люк се усмихна на прямотата му.