Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Беше му, меко казано, неприятно да узнае в последния възможен момент, че кметът на селото и белокосият собственик на кафенето са един и същи човек.
Боне нарочно настани Люк на същата маса с мушама, на която бе седял миналия път, и мълчаливо изслуша молбите му, скръстил месестите си ръце на шкембето, сякаш придържаше вътрешностите си да не се изсипят.
Люк използва всяка реторична стрела от колчана си — кметът щеше да помогне на своето кафене, на селото, на страната. Археолозите ще бъдат добри и почтени съседи. Люк лично щеше да го разведе из великолепната пещера; ако има и мадам кметица, тя също ще бъде добре дошла. Та нали кметът проявява интерес защо е цялата тази суматоха? Естествено. Докато Люк упорито продължаваше монолога си, небръснатата челюст на кмета не помръдна нито за миг.
На Люк му се прииска да можеше да си вземе намигането обратно.
Когато приключи, Боне поклати глава и изтърси:
— Харесва ни спокойствието и тишината в Руак. Никой не дава и пет пари за безценната ви пещера. Проучванията ви не ни интересуват. Не искаме туристи. Тук няма място за вас, мосю.
И се запъти към кухнята.
— Добре мина — промърмори си Люк, докато излизаше.
Двама намусени тийнейджъри препречваха тротоара и Люк беше принуден да слезе на улицата. Младежите се изхилиха доволно, че са го накарали да ги заобиколи.
Люк определено беше в настроение за кавга и за миг си представи как ги съдира от бой. Все пак сдържа езика и ръцете си и гневно се качи в джипа. Поне не ми счупиха отново прозореца, помисли си горчиво той, докато селото се смаляваше в огледалото за обратно виждане.
За щастие, абат Мено се притече на помощ. На територията на манастира имаше равен сух участък зад старата конюшня, който бе достатъчно изолиран и археолози и монаси нямаше да се пречкат едни на други. Абатът не искаше никакви компенсации, макар да помоли смирено да му бъде позволено да разгледа пещерата, стига да не им спъва много работата.
В една ветровита октомврийска неделя екипът започна да пристига един по един в лагера в манастира. Люк беше там вече от седмица с двама свои специализанти — парижанина Пиер, който беше роден в Сиера Леоне, и англичанина Джеръми с неговия силен манчестърски акцент. Двамата бяха странна двойка — Пиер бе черен като оникс, висок и атлетичен, а Джеръми — безцветен и хилав, но и двамата имаха момчешко чувство за хумор и страшно се радваха, че могат да участват в такива исторически събития. Работеха неуморно по установяването на лагера и посрещането на останалите от екипа.
Караваните бяха разположени в голям кръг, подобно на каруците на керван от Дивия запад, служещи и за отбрана. Всеки старши член на екипа щеше да разполага със собствена каравана, младшите членове щяха да спят по двама, а специализантите — по трима. Студентите трябваше да се задоволят с палатките по периферията. Караваните бяха сравнително удобни, а в най-луксозните имаше малки дневни с вградени бюра. Електричество нямаше, но всяка каравана разполагаше с по две газени лампи. Всичко беше добре премислено и с оглед на йерархията, както подобава.
В духа на егалитаризма обаче Люк настоя да се настани в каравана като тази на заместниците си. Внимателно обмисли къде да настани Сара. Прекалено близо щеше да означава едно нещо, прекалено далеч — друго. Затова предпочете да й даде каравана през две от неговата.
В центъра на кръга издигнаха кухненски навес и склад за хранителните запаси, а до него разпънаха голяма палатка с маси за пикник, която щеше да им служи като обща трапезария в студените дни. Последната постройка беше преносима барака, служеща като работен кабинет и лаборатория, оборудвана с генератор за компютрите и сателитна чиния за интернет. До нея изкопаха голяма яма за огън за задължителните вечерни сбирки и наредиха наоколо щайги за вино вместо места за сядане.
Една част от разнебитения обор щеше да служи за мъжка тоалетна, друга — за женска. Бяха монтирани душове със студена вода — най-доброто, което можеха да направят при тези обстоятелства.
Това беше — за добро или лошо, това щеше да е тяхното село, но Люк бе уверен, че щом екипът види пещерата, никой няма да мърмори заради битовите условия.