Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Канеше се да отиде при тях, когато редакторът от „Льо Монд“, флегматичен възрастен журналист на име Жерар Жиро, дойде да научи личните му впечатления от паметното събитие. Люк любезно отговори на въпросите му и онзи започна да драска яростно в бележника си.
С периферното си зрение Люк видя как Сара и Ферер се отдалечават от светлината на огъня и изчезват в мрака.
Все още имаше шампанско в чашата си и го изгълта на един дъх.
11.
Приличаха повече на астронавти, отколкото на археолози.
Екосистемата на запечатана векове наред пещера е много фино настроено нещо. Смесицата от условия, температура, влажност, киселинност и газов баланс благодарение на прилепите — всичко това допринасяше за формирането на среда, която в конкретния случай беше съдействала за великолепното запазване на стенописите.
Най-лошото, което можеше да направи Люк, бе да наруши това равновесие и да сложи началото на верижна реакция на унищожение, каквато бе настъпила на други места. В Ласко след годините неограничен достъп от страна на учени и туристи отначало по стените се бе появила зелена плесен, а неотдавна и бели калцитни петна заради повишеното количество въглероден диоксид, и стенописите бяха изложени на опасност. В момента Ласко беше затворена, за да може научната общност да намери някакво решение на проблема.
Затова бе най-добре предпазните мерки да се вземат от самото начало в Руак.
Макар човекът прилеп Денойе да бе може би най-популярният член на екипа, Люк смяташе за най-важна консерваторката Елизабет Кутар. Щяха да платят прескъпо, ако още в самото начало се появят проблеми с плесен или предизвикат някаква друга екологична катастрофа.
Малко след зазоряване в понеделник Люк, Кутар, Денойе и специалистът по пещери Жил Моран застанаха в редица на корниза под входа на пещерата. Бяха готови да се качат по металната стълба, закрепена от инженерите върху варовиковата повърхност. Малко зад тях бяха специализантите на Люк, Пиер и Джеръми, натоварени с патентованите от Моран гумирани пещерни постелки, предназначени да защитават деликатните съкровища, които биха могли да лежат под краката им.
Моран имаше яко жилаво тяло, идеално за промъкване и през най-тесните пещерни проходи. Той щеше да отговаря не само за защитата на пещерата и безопасността на изследователите, но и за детайлното лазерно картографиране на залите.
Кутар бе като изваяна, изтънчена жена, събрала дългата си бяла коса в практичен кок. Беше понесла в раницата си част от най-деликатните си електронни инструменти, а Люк мъкнеше останалите.
Денойе имаше инфрачервена лампа, закрепена на челото, и очила за нощно виждане, а когато ходеше, закрепените на колана му разнообразни капани дрънчаха.
Бяха облечени в бели комбинезони с качулки, гумени ръкавици, миньорски каски и дихателни маски, за да не вдишват токсичните газове и да предпазят самата пещера от микробите, които издишват. След като всеки член на екипа позира за архивна снимка на стълбата подобно на катерачи на Еверест, Люк отключи тежката врата и я отвори.
Експедицията започна официално.
Ранната утринна светлина меко осветяваше първите няколко метра от първата зала. Люк наблюдаваше с огромно задоволство реакцията на Кутар при вида на стенописите и когато включи серията лампи на триноги, които ярко осветиха цялата първа зала, тя се закова на място като библейски стълб от сол и не каза нищо, абсолютно нищо. Просто вдишваше и издишваше през маската си, хипнотизирана от прелестта на галопиращите коне, мощта на стадото бизони и великолепието на огромния бик.
Моран се държеше като хирург, огледа се бързо, за да се ориентира, след което се зае да работи върху пациента си и положи първите постелки. Денойе бързо се настани на една от тях и насочи приборите за нощно виждане към тавана.
— Pipistrel Ins pipistrellus — каза той и махна прозаично към няколко стрелкащи се форми над главата му, но после се развълнува, възкликна: — Rhinolophus ferrumequinum! — и понечи да прекрачи извън постелката и да последва нещо по-голямо, което се отдалечаваше с плясък в тъмното. Моран остро го сгълча и настоя да изчака, докато не постави още постелки.