Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Наричай ме Смоуки.
Мъжът се усмихва.
— Добре. Вярваш ли в Бог, Смоуки?
Въпросът ме изненадва. Отвръщам му възможно най-честно:
— Не знам.
— Да, аз също.
Доус се ръкува с мен, дарява ме с тъжна усмивка, кима ми и си тръгва. Историята му остава в съзнанието ми и създава отзвуци в него, това е приказка за невъзможните избори.
Благодаря ти за словоохотливостта, Доус.
Сядам на тротоара пред къщата и се опитвам да си събера мислите. Кали и Алън говорят по мобилните си телефони. Кали приключва разговора си, идва и сяда до мен.
— Добри новини, сладкишче. Обадих се на Бари Франклин и той се съгласи след доста мрънкане да поиска случая. Ще дойде възможно най-скоро.
— Благодаря ти.
Убийствата, с някои изключения, не са федерални престъпления. Не ми е позволено да нарушавам юрисдикцията и да поемам убийство просто защото така ми харесва. Всичко, което правим, изисква намесата и сътрудничеството на местните власти. Като повечето агенти (и местни ченгета) предпочитам да „уреждам сътрудничествата“ си. Тук се намесва Бари. Той c детектив от отдел „Убийства“ към лосанджелиската полиция, един от малкото, достигнали до „Детектив първи ранг“. Ако поиска някой случай, той е негов.
Срещнахме се по време на първия ми случай като шеф на моя отдел в Лос Анджелис. Един луд млад мъж запалваше бездомници и вземаше краката им за трофеи. Бари беше помолил Бюрото да му помогне с изготвянето на профил. На никой от двама ни не му пукаше от политика и кой ще обере заслугите накрая. Просто искахме да заловим изверга и го сторихме.
С две думи, Бари е чудесен следовател, който не би ми отказал достъп до местопрестъпление и ако го помоля учтиво, ще напише вълшебните думички: Молба за съдействие. Тези думички ни осигуряват пълна и неограничена намеса във всеки случай. Дотогава не сме нищо повече от обикновени наблюдатели.
— Как си, сладкишче? — пита ме Кали.
Потривам лице.
— Трябваше да съм в отпуска, Кали. Цялото това нещо… — Поклащам глава. — Сюрреалистично е. И много прецакано. Денят започна чудесно. Сега се чувствам зле и… ми се повдига. Насъбраха ми се прекалено много гадни случаи.
Хората смятат, че всяко убийство е лошо. Технически са прави, но ужасът си има своите степени. Изкормването на цяло семейство си е шок.
— Трябва ти куче — казва ми Кали.
— Трябва ми един хубав смях — отвръщам мрачно аз.
— Само един ли?
Дарявам я с крива усмивка.
— Не. Трябва ми доста смях. Купища смях. Искам всяка сутрин да се събуждам и да се усмихвам. Тогава мога да се справя с гадните дни и няма да се чувствам чак толкова зле.
— Така е — отвръща замислено Кали. — Във всеки живот има и лошо, но ти придаваш ново значение на тази дума. — Потупва ме по главата. — Вземи си куче.
Засмивам се от сърце.
Куантико, Куантико — запява един глас в главата ми. — Няма да има такива като Сара, няма да преследвам постоянно откачалки, нито пък нервите ми ще са опънати през цялото време.
Алън тръгва към нас, все още разговаря по телефона. Когато ни достига, отделя апарата от ухото си.
— Елейна пита до колко ще работим тази вечер. За да знае какво да прави с Бони.
Обмислям ситуацията. Първо трябва да изчакам Бари да пристигне. Той от своя страна ще доведе криминолозите си, за да обработят къщата. След това ще вляза вътре, за да попия всичко.
Случаят официално още не е наш, но не ми се иска просто да си тръгна.
Въздишам.
— Ще е дълга нощ. Питай я дали има нещо против да вземе? Бони у вас?
— Няма проблем.
— Кажи й, че утре ще й се обадя.
Алън отново слага телефона на ухото си, за да предаде новините, и се отдалечава.
— Какво да правя аз? — пита Кали.
Дарявам я с изморена усмивка.
— Дойде на работа по време на отпуската си, точно като мен. Ще изчакаме Бари, ще проверим нещата… — Свивам рамене. — Тогава ще преценим. Може би ще продължим отпуските си или пък не.
Кали въздиша драматично и пресилено.
— Робовладетелка — промърморва тя. — Искам повишение на заплатата.
— А аз световен мир — отвръщам. — Разочарованията се крият зад всеки ъгъл. Свиквай.