Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Воршева се размърда на пейката, сякаш искаше да каже нещо, но вместо това се втренчи сърдито в Джосуа, който отклони поглед, сякаш притеснен. Исгримнур се досети какво е станало между тях — Джосуа му беше казал за желанието й да останат, докато се роди детето — и се намръщи. Принцът нямаше нужда от допълнителни съмнения, които да замъгляват решението му.

— Мисля, че има едно последно нещо, Джосуа — обади се Гелое. — Нещо, което с отец Странгиард открихме миналата нощ. — Тя се обърна съм свещеника, който седеше до нея. — Странгиард!

Архиварят стана, държеше някакъв ръкопис. Вдигна ръка да намести превръзката на окото си, след това разтревожено погледна някои от най-близките лица, сякаш внезапно го бяха повикали пред съд и го бяха обвинили в ерес.

— Да — каза той. — О, да. Да, има нещо важно — извинете, нещо, което би могло да е важно… — Той запрелиства страниците.

— Хайде, Странгиард — подкани го меко принцът. — Нямаме търпение да споделиш откритието си с нас.

— А, да. Намерихме нещо в ръкописа на Моргенес. В неговото животоописание на крал Джон Презвитер. — Той вдигна няколко листа да ги покаже на тези, които още не бяха виждали книгата на доктор Моргенес. — Също така, след разговор с Тиамак от Вран — той посочи с пергамента блатния човек — открихме, че това е нещо, което силно е безпокояло Моргенес дори след като е започнал да вижда очертанията на сделката на Елиас с Краля на бурите. Тя го е тревожела, нали виждате, Моргенес, искам да кажа.

— Какво да виждаме? — Задникът на Исгримнур започваше да го боли от твърдия стол, а гърбът му се беше схванал от часове. — Какво го е тревожело?