![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
Магьосницата кимна.
— Бих искал да останем тук. — Джосуа бързо погледна Воршева, но тя не отвърна на погледа му. — Нищо не бих желал повече от това детето ми да се роди тук, в относителна безопасност. Бих се радвал нашите заселници да направят от това древно място нов и жив град, убежище за всички, които търсят закрила. Но не можем да останем тук. Почти нямаме храна, а все повече изгнаници и жертви на войната пристигат всеки ден. Ако останем по-дълго, просто ще поканим брат ми да изпрати по-страшна армия от тази на Фенгболд. Имам чувството, че времето на защитна игра отмина. Така че ще потеглим… към Набан. Не сме достатъчно силни да се сблъскаме с Елиас сега, а и се боя, че Еркинланд е толкова опустял, че може да се окаже трудно да съберем каквато и да е войска там. Освен това, ако се провалим, няма къде да избягаме, освен назад през пустите земи към това място. Не мога да си представя колко ще загинат само при опита да се спасят от загубена битка, да не говорим за самия бой между войската на Елиас и нашата, събрана от кол и въже… Така че ще бъде Набан. Ще стигнем много преди Бенигарис да може да събере войска, която да поведе, а през това време Камарис може да привлече мнозина под нашето знаме. Ако имаме достатъчно късмет да свалим Бенигарис и майка му, Камарис ще има на разположение също и корабите на Набан, които ще ни улеснят да тръгнем срещу брат ми.
Той вдигна ръце, за да спре шушукането, което изпълни залата.
— Но някои от предупрежденията на Лигата на свитъка относно Звездата на Завоевателя ще взема под внимание. Не бих излязъл навън през зимата, особено след като отдавна стана ясно, че тя е оръжие на Краля на бурите, но смятам, че колкото по-скоро стигнем от Набан в Еркинланд, толкова по-добре. Ако звездата предвещава падане на империя, това все пак не трябва да се отнася за нас: ще се опитаме да стигнем до Хейхолт, преди тя да се е появила. Да се надяваме, че омекването на времето ще продължи. Ще тръгнем до две седмици. Това е решението ми. — Той сложи ръката си на масата. — Сега си вървете. Няма смисъл от нови спорове. Тръгваме за Набан.
Надигнаха се гласове, тъй като някои от присъстващите искаха да питат нещо.
— Достатъчно! — извика Джосуа. — Вървете и ме оставете на мира!
На вратата Исгримнур се обърна. Джосуа беше рухнал на стола си и разтриваше челото си. До него седеше Воршева и гледаше право напред, сякаш съпругът й беше на хиляди мили от нея.
Приратес влезе в камбанарията. Прозорците бяха отворени и вятърът, който се вихреше около Кулата на Зеления ангел, развяваше червената му роба. Токовете на ботушите му изтракаха за последно по каменните плочи и се възцари тишина.
— Викал си ме, кралю — каза най-после Приратес.
Елиас гледаше втренчено над покривите на Хейхолт — на изток. Слънцето беше слязло над западния ръб на света и небето беше забулено с тежки сиви облаци и цялата страна беше потънала в сянка.
— Фенгболд е мъртъв — каза кралят. — Не е успял. Джосуа го е победил.
Приратес се стресна.
— Откъде разбра?
Върховният крал рязко се извъртя.
— Какво искаш да кажеш, проповеднико? Шестима гвардейци пристигнаха тази сутрин, останките от войската на Фенгболд. И ми разказаха много изненадващи неща. Но ти, изглежда, вече си знаел.
— Не, кралю — бързо каза алхимикът. — Просто се изненадах, че не съм бил осведомен незабавно, когато са пристигнали гвардейците. Обикновено е работа на кралския съветник…
— … да пресява новините и да решава какво е позволено да чуе господарят му — довърши Елиас вместо него. Очите на краля святкаха. — Имам много източници на информация, Приратес. Никога не забравяй това.
Свещеникът се поклони вдървено.
— Ако съм те засегнал, кралю, моля за прошката ти.
Елиас го гледа известно време, после отново се обърна към прозореца.
— Не трябваше да изпращам този самохвалко Фенгболд. Трябваше да се сетя, че ще оплеска всичко. Кръв и проклятие! — Той удари каменния перваз. — Ако можех да изпратя Гутулф!
— Графът на Утаниат се оказа предател, кралю — смирено напомни Приратес.
— Предател, не предател, той беше най-добрият воин, когото съм виждал. Щеше да смели брат ми и селската му войска на кайма. — Кралят измъкна един разхлабен камък, погледна го и го запрати през прозореца. Мълчаливо изчака да падне и заговори отново: — Сега Джосуа ще тръгне срещу мен. Познавам го. Винаги е искал да вземе трона ми. Винаги ми е завиждал, че съм първороден, но беше достатъчно умен, за да не го каже гласно. Брат ми е гъвкав. Тих, но отровен, като пепелянка. — Бледото лице на краля беше изтощено и измъчено, но въпреки това в него кипеше някаква ужасна жизненост. Пръстите му конвулсивно се свиваха и отпускаха. — Няма да ме свари неподготвен, нали, Приратес?