Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Това разсмя Денерис, казано от толкова малко момиче. Толкова много разчиташе на малката писарка, че бе забравила, че Мисандей е още на единайсет. Ядоха заедно на терасата. Докато Дани отхапваше маслина, наатийското момиче я изгледа с очи като стопено злато и каза:
— Не е твърде късно да им кажете, че сте решили да не се венчавате.
„Късно е“, помисли с тъга кралицата.
— Кръвта на Хиздар е древна и благородна. Нашият съюз ще свърже моите освободени с неговия народ. Когато двамата станем едно, градът ни също ще се обедини.
— Ваше величество не обича благородния Хиздар. Тази мисли, че бихте предпочели да имате друг за свой съпруг.
„Не трябва да мисля за Даарио днес.“
— Любовта на една кралица е там, където трябва, не където тя иска. — Апетитът ѝ беше изчезнал. — Отнеси храната — каза на Мисандей. — Време е да се окъпя.
След това, докато Джикуи я подсушаваше, Ирри се приближи с токара ѝ. Дани завидя на дотракските девици за широките им панталони от пясъчна коприна и боядисаните елечета. Щеше да им е много по-прохладно, отколкото на нея в токара, с натежалите му от перли пискюли.
— Помогни ми да го увия това, моля те. Не мога да се справя сама с всичките тези перли.
Знаеше, че трябваше да изпитва нетърпелива възбуда в очакване на бракосъчетанието си и нощта след него. Помнеше нощта на първото си венчило, когато хал Дрого взе девствеността ѝ под чуждите звезди. Помнеше колко уплашена беше и колко възбудена. Щеше ли да е същото и с Хиздар? „Не. Не съм момичето, което бях, и той не е моето слънце и звезди.“
Мисандей се върна от вътрешността на пирамидата.
— Резнак и Скааз молят за честта да придружат ваша милост до Храма на Грациите. Резнак е заповядал да приготвят паланкина ви.
Мийрийнците рядко яздеха коне в градските стени. Предпочитаха паланкини, носилки и столове, носени от робите им.
— Конете мърсят улиците — беше ѝ казал един мъж от Закх, — робите — не. — Дани беше освободила робите, но паланкини, носилки и столове все още задръстваха улиците като преди, а те не се рееха магически във въздуха.
— Денят е твърде горещ, за да се затворя в паланкин — каза Дани. — Поръчай да оседлаят среброто ми. Няма да отида при своя лорд съпруг на гърбовете на роби.
— Ваше величество — заговори Мисандей, — тази толкова много съжалява… но не може да яздите с токар.
Малката писарка беше права, както обикновено. Токар не беше дреха, предназначена за езда. Дани се намръщи.
— Права си. Не искам паланкин обаче. Ще се задуша зад завесите. Да приготвят стол-носилка. — Щом трябваше да носи клепналите си уши, нека всичките ѝ зайци да я видят.
Когато слезе от пирамидата, Резнак и Скааз паднаха на колене.
— Ваше величество грее толкова ярко, че ще ослепи всеки, който дръзне да ви погледне — каза Резнак. Сенешалът носеше токар от кафяво-червен брокат със златни пискюли. — Хиздар зо Лорак е най-щастливият човек с вас… и вие с него, ако ми е позволена дързостта да го кажа. Този брак ще спаси нашия град, ще видите.
— Така се молим. Искам да посадя маслиновите си дървета и да видя, че дават плод. — „Има ли значение, че целувките на Хиздар не ме задоволяват? Мирът ще ме задоволи. Кралица ли съм, или просто жена?“
— Тълпите днес ще са гъсти като рояци мухи. — Бръснатото теме бе с черна плочеста броня, с бронзов шлем с форма на змийска глава под мишницата.
— Трябва ли да се боя от мухи? Твоите Бронзови зверове ще ме пазят от всяка беда.
В основата на Великата пирамида вече бе сумрачно. Дебелите трийсет стъпки стени приглушаваха уличната врява и пазеха горещината навън, тъй че вътре бе хладно и полутъмно. Ескортът ѝ се подреждаше отсам портите. Коне, мулета и магарета при западните стени, слоновете — при източните. Дани беше получила три от тези огромни и странни зверове с пирамидата си. Напомняха ѝ за сивите голокожи мамути, макар че хоботите им бяха подвити и украсени с позлата, а очите им бяха тъжни.
Завари Белвас Силния да яде грозде. Баристан Селми гледаше как едно конярче стяга сбруята на сивия му кон. Тримата дорнци бяха с него и си говореха нещо, но млъкнаха, щом кралицата се появи. Принцът им се смъкна на коляно.
— Ваше величество, умолявам ви. Силата на баща ми отпада, но предаността му към вашата кауза е силна както винаги. Ако поведението или особата ми са ви разочаровали, съжалявам, но…
— Ако желаете да ме зарадвате, сир, бъдете щастлив за мен — каза Денерис. — Това е сватбеният ми ден. Ще има танци в Жълтия град, не се съмнявам. — Въздъхна. — Станете, принце, и се усмихнете. Един ден ще се върна във Вестерос, за да си взема бащиния трон, и ще потърся помощта на Дорн. Но днес юнкайците са стегнали града ми в стомана. Може да умра, преди да видя моите Седем кралства. Хиздар може да умре. Вестерос може да бъде погълнат от вълните. — Дани се наведе и го целуна по бузата. — Хайде. Време е за венчилото ми.