Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
След четири часа двамата излязоха навън като мъж и жена, вързани един за друг за китка и глезен с вериги от жълто злато.
Джон
Кралица Селайз дойде в Черен замък с дъщеря си и шута на дъщеря си, с младите си слугини и дворцови дами, и свита от петдесет рицари, наемници и войници. „Всички хора на кралицата — мислеше Джон Сняг. — Може да придружават Селайз, но служат на Мелисандра.“ Червената жрица го бе предупредила за идването почти ден преди да пристигне гарванът от Източен страж със същата вест.
Посрещна антуража на кралицата при конюшните, придружен от Сатена, Боуен Марш и половин дузина стражи. Нямаше да е никак добре да излезе пред тази кралица без своя свита, ако половината от това, което говореха за нея, беше вярно. Можеше да го сбърка с коняр и да му връчи юздите на коня си.
Снеговете най-сетне се бяха изместили на юг и им бяха дали малко отдих. Във въздуха дори се долавяше смътна топлина, когато Джон Сняг сгъна коляно пред тази южняшка кралица.
— Ваше величество. Черен замък е щастлив да посрещне вас и хората ви.
Кралица Селайз го изгледа отгоре.
— Благодаря. Заведи ме при вашия лорд-командир.
— Братята ми удостоиха мен с тази чест. Аз съм Джон Сняг.
— Ти? Казаха, че си млад, но… — Лицето на кралица Селайз беше изпито и бледо. Носеше корона от червено злато с върхове във формата на пламъци, досущ като тази на Станис. — Можеш да станеш, Джон Сняг. Това е дъщеря ми, Шайрийн.
— Принцесо. — Джон сведе глава. Шайрийн беше грозновато дете, а още по-грозна я правеше сивата люспа, от която шията и отчасти бузите ѝ бяха станали корави, сиви и напукани. — Братята ми и аз сме на вашите услуги — каза на момичето.
Шайрийн се изчерви.
— Благодаря, милорд.
— Вярвам, че се познавате с родственика ми сир Аксел Флорент? — продължи кралицата.
— Само по гарван. — „И по сведения.“ Писмата, които получаваше от Източен крайморски страж, споменаваха много за Аксел Флорент… и много малко добро. — Сир Аксел.
— Лорд Сняг. — Флорент имаше къси крака и широки рамене. Груби косми покриваха бузите и челюстите му и стърчаха от ушите и ноздрите му.
— Моите верни рицари — продължи кралица Селайз, — сир Нарбърт, сир Бенетон, сир Брус, сир Патрек, сир Дордън, сир Мейлгорн, сир Ламбърт, сир Перкин. — Всеки споменат се покланяше. Не спомена името на шута, но беше трудно да не го забележи човек с кравешките звънци по рогатата му шапка и шарените кръпки, татуирани на пухкавите му бузи. „Кръпчото.“ В писмата си Котър Пайк споменаваше и за него. Твърдеше, че е малоумен.
След това кралицата кимна към друг любопитен член на свитата си, висок слаб мъж, чиято височина се подсилваше от другоземската му триетажна шапка от пурпурна плъст.
— А това е достопочтеният Тайко Несторис, емисар от Желязната банка на Браавос, дошъл да преговаря с негово величество крал Станис.
Банкерът свали шапката си и направи дълбок поклон.
— Лорд-командир. Благодаря на вас и братята ви за вашето гостоприемство. — Говореше Общата реч безупречно, със съвсем лек акцент. Беше с половин стъпка по-висок от Джон и имаше тънка като въже брада, израсла от брадичката му и стигаща почти до пъпа му. Халатът му бе тъмен пурпур, обшит с хермелин. Висока корава яка обграждаше тясното му лице. — Надявам се, че няма да ви причиним твърде големи неудобства.
— Ни най-малко, милорд. Вие сте наш прескъп гост. — „По-скъп от тази кралица, честно казано.“ Котър Пайк беше пратил гарван да го уведоми за идването на банкера. Джон Сняг бе мислил доста за това.
Обърна се отново към кралицата.
— Кралските покои в Кралската кула са приготвени за ваше величество, за толкова дълго, колкото пожелаете да останете при нас. Това е нашият лорд-стюард Боуен Марш. Той ще настани хората ви.
— Колко мило от ваша страна, че сте ни заделили място. — Думите на кралицата бяха съвсем вежливи, но тонът ѝ казваше: „Това е просто твое задължение и се моли тези покои да ни задоволят.“ — Няма да се задържим дълго при вас. Няколко дни най-много. Намерението ни е да продължим до новото ни седалище в Нощната крепост веднага щом отпочинем. Пътуването от Източен страж бе уморително.
— Както кажете, ваше величество. Сигурен съм, че сте измръзнали и гладни. В трапезарията ви очаква топла храна.
— Много добре. — Кралицата огледа двора. — Първо обаче бихме искали да поговорим с лейди Мелисандра.
— Разбира се, ваше величество. Жилището ѝ също е в Кралската кула. Насам, ако благоволите. — Кралица Селайз кимна, хвана дъщеря си под ръка и се остави да ги поведе от конюшните. Сир Аксел, браавоският банкер и останалите от свитата ѝ ги последваха като патета, облечени във вълна и кожа.