Танц с дракони

— Може ли да знаем какво пише, ваше величество? — попита сир Баристан.

— Това е таен договор — каза Дани. — Сключен в Браавос, когато съм била още малко момиче. Сир Вилем Дари го е подписал за нас, мъжът, който ни измъкна с брат ми от Драконов камък, преди Узурпатора да успее да ни хване. Принц Оберин Мартел го е подписал за Дорн, и Морският господар на Браавос като свидетел. — Връчи пергамента на сир Баристан, за да го прочете сам. — Съюзът е трябвало да бъде скрепен с брак. В замяна на помощта на Дорн в свалянето на Узурпатора моят брат Визерис е трябвало да вземе дъщерята на принц Доран Ариан за своя кралица.

Старият рицар бавно прочете договора и каза:

— Ако Робърт знаеше за това, щеше да смаже Слънчево копие, както смаза Пайк, и да вземе главите на принц Доран и Червената пепелянка… и най-вероятно главата на дорнската принцеса също.

— Несъмнено точно затова принц Доран е предпочел да запази договора в тайна — предположи Денерис. — Ако брат ми Визерис знаеше, че го чака дорнска принцеса, щеше да се прехвърли в Слънчево копие веднага след като порасна достатъчно, за да се ожени.

— И с това да навлече бойния чук на Робърт върху себе си, както и върху Дорн — каза Жабока. — Баща ми бе доволен да чака, докато принц Визерис си намери армия.

— Баща ти?

— Принц Доран. — Той се поклони. — Ваше величество, имам честта да бъда Куентин Мартел, принц на Дорн и ваш най-верен поданик.

Дани се засмя.

Дорнският принц се изчерви, а придворните и съветниците ѝ я погледнаха озадачено.

— Ваше сияние? — попита Скааз Бръснатото теме на гхискарската реч. — Защо се смеете?

— Те го наричат жабок — каза тя, — и току-що научихме защо. В Седемте кралства има детски приказки за жаби, които се превръщат в омагьосани принцове, щом любимата им ги целуне. — Усмихна се на дорнските рицари и отново мина на Общата реч. — Кажете ми, принц Куентин, омагьосан ли сте?

— Не, ваше величество.

— Така и подозирах. — „Нито омагьосан, нито омагьосващ, уви. Жалко, че той е принцът, а не този с широките рамене и пясъчната коса.“ — Дошли сте за целувка обаче. Възнамерявате да се ожените за мен. Така ли е? Дарът, който ми носите, сте вие самият. Вместо Визерис и сестра ви вие и аз трябва да подпечатаме този договор, ако искам Дорн.

— Баща ми се надяваше, че бихте могли да ме намерите за приемлив.

Даарио Наарис се изсмя презрително.

— Според мен си пале. На кралицата ѝ трябва мъж, а не хленчещо момченце. Не си подходящ съпруг за жена като нея. Когато оближеш устните си, още ли вкусваш майчиното си мляко?

Сир Герис Пийвода се намръщи.

— Дръж си езика, наемнико. Говориш на принц на Дорн.

— И на кърмачката му предполагам. — Даарио забърса с палци дръжките на мечовете си и се усмихна предизвикателно.

Скааз се намръщи само както той можеше да се мръщи.

— Това момче може да е добро за Дорн, но Мийрийн има нужда от гхискарска кръв.

— Знам за този Дорн — заговори Резнак мо Резнак. — Дорн е пясък и скорпиони, и голи червени планини, изпечени от слънцето.