Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Това след, за което говориш, никога не идва. Трябва да проведеш съвета. Новите ми хора не вярват, че си истинска. Тези, които дойдоха от Брулените от вятъра. Повечето са родени и отрасли във Вестерос, главите им са пълни с приказки за Таргариени. Искат да видят един със собствените си очи. Жабока има дар за теб.
— Жабока ли? — изкикоти се тя. — И кой е той?
Даарио сви рамене.
— Някакво дорнско момче. Скуайър на едрия рицар, когото наричат Зеления търбух. Казах му, че може да даде дара си на мен и аз да го доставя, но не искаше и да чуе.
— О, умен жабок. „Да даде дара си на мен.“ — Хвърли друга възглавница по него. — Щях ли да го видя изобщо?
Даарио поглади позлатените си мустаци.
— Бих ли откраднал от милата ми кралица? Ако беше дар, достоен за теб, бих го положил лично в нежните ти длани.
— В знак на своята любов?
— За това нищо няма да кажа, но му казах, че би могъл да ти го поднесе. Нали няма да изкараш Даарио Наарис лъжец?
Дани беше безпомощна да откаже.
— Както искаш. Доведи утре жабока си в двора. Другите също. Вестеросите. — Щеше да е хубаво да чуе Общата реч от някой друг освен от сир Баристан.
— Както заповяда кралицата ми. — Даарио се поклони, ухили се и излезе, наметалото му се завихри след него.
Дани седеше сред разхвърляните завивки с ръце около коленете си толкова отчаяна, че не чу кога Мисандей е влязла с хляб, мляко и смокини.
— Ваше величество? Зле ли ви е? Посред нощ тази чу да крещите.
Дани взе една смокиня. Беше черна и още мокра от утринната роса. „Ще ме накара ли Хиздар да крещя?“
— Вятъра си чула да крещи. — Отхапа, но плодът бе изгубил сладостта си, след като Даарио си бе отишъл. Въздъхна, стана и извика на Ирри да донесе халата ѝ, а след това излезе на терасата.
Враговете я бяха обкръжили отвсякъде. Пристаналите край брега кораби никога не бяха по-малко от дузина. Някои дни стигаха до сто, когато разтоварваха войници. Юнкайците дори караха дървен материал по море. Зад окопите си строяха катапулти, скорпиони и високи требушети. В тихи нощи чуваше чукове, кънтящи в топлия сух въздух. „Никакви обсадни кули обаче. Никакви стенобитни овни.“ Нямаше да се опитат да заемат града с щурм. Щяха да изчакват зад обсадните си линии, да хвърлят камъни по нея, докато гладът и болестта не смъкнат хората ѝ на колене.
„Хиздар ще ми донесе мир. Трябва.“
Вечерта готвачите ѝ опекоха яре с фурми и моркови, но Дани не можа и един залък да хапне. Перспективата, че ще се бори с Мийрийн, отново я бе изтощила. Сънят дойде трудно дори след като Даарио се върна, толкова пиян, че едва стоеше на крака. Въртеше се и се мяташе под завивките, сънуваше, че Хиздар я целува… но устните му бяха сини и отекли, а когато се заби вътре в нея, мъжеството му бе студено като лед. Стресна се и се надигна, с разрошена коса и омачкана нощница. Капитанът ѝ спеше до нея, но беше сама. Искаше да го разтърси, да го събуди, да го накара да я прегърне, да я чука, да я накара да забрави, но знаеше, че ако го направи, той само ще се усмихне, ще се прозине и ще каже:
— Било е само сън, моя кралице. Хайде, заспивай.
Вместо това тя облече нощен халат с качулка и излезе на терасата. Отиде до парапета и се загледа над града, както бе правила стотици пъти. „Никога няма да бъде мой град. Никога няма да бъде мой дом.“
Бледорозовата светлина на зората я завари все още на терасата, заспала на тревата под завивка от ситна роса.
— Обещах на Даарио, че днес ще проведа дворцов съвет — каза на слугите си, когато я събудиха. — Помогнете ми да си намеря короната. А, и някакви дрехи, нещо леко и прохладно.
След час слезе в дворцовата зала.
— Всички на колене пред Денерис Родената в буря, Неизгоримата, кралица на Мийрийн, кралица на андалите и на ройнарите, и на Първите хора, халееси на Великото тревно море, Трошачка на окови и Майка на дракони — призова Мисандей.
Резнак мо Резнак се поклони и лицето му грейна.
— Ваше величество, всеки ден ставате все по-красива. Мисля, че предстоящият брак ви придава сияние, о, моя сияйна кралице.
Дани въздъхна.
— Призовете първия молител.
Толкова време беше минало от последния ѝ дворцов съвет, че навалицата от чакащи аудиенция беше убийствена. Дъното на залата гъмжеше от хора и избухваха свади за реда. Неизбежно първа напред пристъпи Галаза Галаре, вдигнала високо глава и с лице скрито под блещукащ зелен воал.
— Ваше сияние, може би ще е най-добре да поговорим насаме.
— Де да имах толкова време — отвърна Дани любезно. — Утре ми предстои женитба. — Последната ѝ среща със Зелената грация не беше минала добре. — Какво ще желаете от мен?
— Бих искала да ви поговоря за наглостта на един определен наемнически капитан.