Танц с дракони

— Сир Баристан, какъв е гербът на дома Мартел?

— Блестящо слънце, пронизано от копие.

„Синът на слънцето.“ Потръпна.

— Сенки и шепоти. — Какво още бе казала Куайте? „Бяла кобила и синът на слънцето. Имаше и лъв в него, и дракон. Аз ли съм драконът?“ „Пази се от напарфюмирания сенешал.“ Това го помнеше. — Сънища и пророчества. Защо винаги трябва да са в гатанки? Ненавиждам това. О, оставете ме, сир. Утре е сватбеният ми ден.

Тази нощ Даарио я облада по всички възможни начини мъж да обладае жена, а тя му се отдаде на драго сърце. Последния път, докато слънцето се вдигаше, го втвърди отново с уста, както Дорея я беше научила преди много време, а след това го язди толкова диво, че раната му отново започна да кърви, и в един сладък миг не можеше да различи дали той е в нея, или тя в него.

Но както слънцето се вдигна за сватбения ѝ ден, така и Даарио Наарис — навлече дрехите си и закопча оръжейния си колан с блестящите златни развратници на дръжките на оръжията му.

— Къде отиваш? — попита Дани. — Забранявам да правиш набези днес.

— Кралицата ми е жестока — каза той. — Ако не мога да убия твои врагове, как ще се забавлявам, докато ти се венчаваш?

— До вечерта няма да имам врагове.

— Още е утро, сладка кралице. Денят е дълъг. Достатъчно време за един последен излаз. Ще ти донеса главата на Кафявия Бен Плум за сватбен дар.

— Никакви глави — настоя Дани. — Веднъж ми донесе цветя.

— Хиздар да ти носи цветя. Едва ли ще се наведе да откъсне глухарче, вярно, но има слуги, които с радост биха го направили за него. Имам ли позволението ви да напусна?

— Не. — Искаше ѝ се да остане и да я прегърне. „Един ден ще замине и няма да се върне — помисли си. — Един ден стрела ще прониже гърдите му или десетима мъже ще скочат отгоре му с копия, мечове и брадви, десетима кандидат-герои.“ Петима от тях щяха да умрат, но това нямаше да направи скръбта ѝ по-поносима. „Един ден ще го загубя, както загубих своето слънце и звезди. Но моля ви, богове, не днес.“ — Ела тук, в леглото, и ме целуни. — Никой никога не я беше целувал като Даарио Наарис. — Аз съм кралицата ти и ти заповядвам да ме начукаш.

Искаше да прозвучи закачливо, но погледът на Даарио се втвърди от думите ѝ.

— Чукането на кралици е кралска работа. Вашият благороден Хиздар може да се погрижи за това. А ако се окаже твърде знатен за такава потна работа, има слуги, които с радост ще свършат и това за него. Или навярно можете да повикате дорнското момче в леглото си, а и хубавичкия му приятел също така, защо не? — И излезе с твърда крачка от спалнята ѝ.

„Ще направи излаз — разбра Дани. — И ако вземе главата на Бен Плум, ще влезе на сватбения пир и ще я хвърли в краката ми. Седемте да са ми на помощ. Защо не можеше да е от по-знатен род?“

Мисандей ѝ донесе скромна храна от козе сирене и маслини, със стафиди за сладко.

— Ваше величество има нужда не само от вино за закуска. Толкова сте слабичка, а днес със сигурност ще ви е нужна сила.