Пир за врани

Черно котле задъвка края на мустака си.

— Ще трябва да ги хванем в момента на деянието.

— Как? Очите на Кибърн я следят ден и нощ. Слугите й взимат пари от мен, но ни носят само дреболии. Още никой не го е виждал този любовник. Ушите пред вратата й чуват пеене, смях, клюки, нищо от полза.

— Марджери е твърде хитра, за да се хване толкова лесно — каза лейди Мериуедър. — Жените й са като стени на замък. Спят с нея, обличат я, молят се с нея, четат с нея, шият с нея. Когато не ходи на лов със соколи или езда, играе на „влез-ми-в-замъка“ с малката Алисан Бълвър. Когато наоколо й се навъртат мъже, тя е със септата си или с братовчедките си.

— Все някога трябва да се отървава от кокошките си — настоя кралицата. Изведнъж нещо й хрумна. — Освен ако дамите й също не участват… не всички сигурно, но някои.

— Братовчедките ли? — Дори Таена се усъмни. — И трите са по-малки от малката кралица и по-невинни.

— Разпътници, облечени в девиче бяло. Това само прави греховете им още по-възмутителни. Имената им ще живеят в позор. — Изведнъж кралицата почти го вкуси. — Таена, лорд съпругът ти е мой юстициар. Двамата трябва да вечеряте с мен още днес. — Искаше да се свърши бързо, преди в мъничката глава на Марджери да се пръкне мисълта да се върне в Планински рай или да отплава за Драконов камък, за да е с ранения си брат на прага на смъртта му. — Ще наредя на готвачите да опекат глиган. И разбира се, трябва някаква музика, да помогне на храносмилането.

Таена схвана много бързо.

— Музика. Точно така.

— Иди да кажеш на лорд съпруга си и уреди за певеца — подкани я Церсей. — Сир Озмунд, вие можете да останете. Имаме да обсъдим много неща. Ще ми трябва и Кибърн.

За жалост се оказа, че в кухните нямат подръка глиган, а нямаше време да се пращат ловци. Вместо него готвачите заклаха една от свинете на замъка и им поднесоха бут с карамфил, полят с мед и сухи череши. След това имаше печени ябълки и пикантно бяло сирене. Лейди Таена се наслади на всяка хапка. Не и Ортън Мериуедър, който от супата до сиренето си остана намръщен и пребледнял. Пиеше тежко и се озърташе към певеца.

— Колко жалко за лорд Джилс — най-сетне каза Церсей. — Смея да твърдя обаче, че на никого от нас няма да му липсва кашлянето му.

— Да, не мисля, че ще ни липсва.

— Ще ни е нужен нов лорд-ковчежник. Ако в Долината не бяха толкова размирни, щях да върна Петир Белиш, но… наумила съм си да опитам на поста сир Харис. Може да се справи не по-зле от Джилс, а и най-малкото няма да кашля.

— Сир Харис е Кралската ръка — напомни Таена. „Сир Харис е заложник и хилав при това“.

— Време е Томен да разполага с по-силна Ръка. Ортън вдигна очи от чашата.

— Силна. Разбира се. — Поколеба се. — Кой?

— Вие, милорд. В кръвта ви е. Дядо ви е поел мястото на баща ми като Ръка на Ерис. — Подмяната на Тивин Ланистър с Оуен Мериуедър се бе оказала все едно да подмениш жребец с магаре, разбира се, но Оуен беше свършил старец, когато Ерис го бе издигнал, мил, макар и безполезен. Внукът му беше по-млад и… „Добре де, има си силна жена“. Жалко, че Таена не можеше да служи за Ръка. Беше три пъти по-мъж от мъжа си, а и много по-забавна. Но беше и жена от Мир, тъй че Ортън трябваше да свърши работа. — Не се съмнявам, че сте по-пригоден от сир Харис. — „Съдържанието на нощното ми гърне е по-пригодно от сир Харис“. — Ще се съгласите ли да служите?