Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Онова… не прецених…
— Добър съвет ли беше това?
— Ваше величество със сигурност трябва да знае…
— Това, което знам, е, че когато синът ми беше отровен, вие се оказахте по-безполезен и от Лунното момче. Това, което знам, е, че Короната отчаяно се нуждае от злато, а нашият лорд-ковчежник е мъртъв.
Старият глупак се вкопчи в това.
— Аз… ще съставя списък на хора, подходящи да заемат мястото на лорд Джилс в съвета.
— Списък. — Нахалството му я развесели. — Мога да си представя що за списък ще ми предложите. Сивобрадци и алчни глупаци и Гарт Грамадния. — Сви устни. — Твърде много се задържате в компанията на лейди Марджери напоследък.
— Да. Да, аз… кралица Марджери беше изпаднала в ужас заради сир Лорас. Осигурявам на Нейно величество отвари за сън и… други лекове.
— Не се съмнявам. Кажи ми, малката ни кралица ли ти нареди да убиеш лорд Джилс?
— Д-да го убия? — Очите на Великия майстер Пицел заприличаха на сварени яйца. — Ваше величество не може да го вярва… беше кашлицата му, в името на всички богове, аз… Нейно величество не би могла… тя не таеше никаква зла воля към лорд Джилс… защо кралица Марджери ще иска да…
— …да умре ли? Ами че за да насади още една роза в съвета на Томен. Сляп ли сте, или сте купен? Росби стоеше на пътя й и тя го слага в гроба му, с ваше съучастие.
— Ваше величество, кълна ви се, лорд Джилс почина от кашлицата си. — Устата му затрепера. — Винаги съм бил верен на короната, на кралството… на дома Ланистър.
„В този ред?“ Страхът на Пицел беше видим. „Напълно е узрял. Време е да изцедим плода и да вкусим сока“.
— Ако си верен както твърдиш, защо ме лъжеш? — заговори му тя като на последен селяк. — Не си прави труда да го отричаш. Започна да се умилкваш на девицата Марджери, преди сир Лорас да замине за Драконов камък, тъй че ми спести приказките как си искал само да утешиш снаха ни в скръбта й. Какво те води толкова често в Девичия свод? Едва ли блудкавите приказки на Марджери, нали? Да не би да ухажваш онази нейна пъпчива септа? Или се занасяш с малката лейди Бълвър? Или шпионираш за нея, донасяш й за мен, за да й послужи в заговорите?
— Аз… се подчинявам. Майстерът дава клетва да служи…
— Великият майстер дава клетва да служи на кралството.
— Ваше величество, тя е… тя е кралицата…
— Аз съм кралицата.
— Искам да кажа… тя е жената на краля и…
— Знам коя е. Това, което искам да разбера, е защо се нуждае от теб. Да не би снаха ни да е неразположена?
— Неразположена? — Старецът подръпна онова, което наричаше брада, снопчето тънки бели косми от отпуснатите розови гуши под брадичката си. — Н-не е неразположена, ваше величество. Клетвите ми забраняват да разкривам…
— Клетвите ти няма да помогнат много в черните килии — предупреди го Церсей. — Ще чуя истината или ще нахлузиш веригите.
Пицел се смъкна на колене.
— Моля ви… бях верен на лорд баща ви и ваш приятел по въпроса с лорд Арин. Няма да мога да преживея тъмниците, повече не…
— Защо те вика Марджери?
— Тя иска… тя…
— Кажи го!!!
Той прошепна угоднически:
— Лунен чай. Лунен чай за…
— Знам за какво е лунният чай. — „Най-сетне“. — Добре. Стегни ги тези меки колене и се опитай да си спомниш какво е да си мъж. — Пицел се опита да стане, но му отне толкова време, че й се наложи да каже на Озмунд Черно котле отново да го дръпне. — Колкото до лорд Джилс, не се съмнявам, че Бащата Свише ще го осъди справедливо. Остави ли деца?
— Не от неговата плът, но има храненик…
— Той не е от кръвта му. — Церсей махна пренебрежително. — Джилс знаеше колко ужасно се нуждаем от злато. Не се съмнявам, че ти е казал желанието си да остави всички свои земи и богатства на Томен. — Златото на Росби щеше да й помогне да понапълни хазната, а земите и замъкът на Росби можеше да се дадат на някой от нейните, като награда за вярна служба. „Лорд Води може би“. Аурейн бе започнал да намеква, че му трябва владение; лордската му титла беше празна чест без замък и земи. Церсей знаеше, че е хвърлил око на Драконов камък, обаче там се целеше твърде високо. Росби щеше да подхожда повече на потеклото и положението му.
— Лорд Джилс обичаше Негово величество с цялото си сърце — заговори Пицел, — но… повереникът му…
— …несъмнено ще разбере, щом чуе от устата ви за предсмъртната воля на лорд Джилс. Вървете и го свършете.
— С ваше позволение… — Великият майстер Пицел само дето не изхвърча от робата си в бързината да напусне.