Пир за врани

— Дебела глава имате, сир Риман, и дебел врат също. Сир Илин, колко удара ще идат да го посечете този врат?

Сир Илин вдигна един пръст пред носа си.

Джайм се изсмя.

— Празна хвалба. Според мен ще са три.

Риман Фрей падна на колене.

— Не съм направил нищо…

— …освен пиянство и курварство. Знам.

— Аз съм наследникът на Брода. Не можете да…

— Предупредих те за говоренето.

Риман пребледня. „Пияница, глупак и страхливец. Лорд Уолдър дано да го надживее този, иначе с Фрей е свършено“. — Освободен сте, сир.

— Освободен?

— Чухте ме. Махайте се.

— Но… къде да отида?

— В ада или у дома си, както предпочитате. Само гледайте да не сте в лагера утре по изгрев слънце. Можете да си вземете кралицата на курвите, но не й короната й. — Джайм се обърна към сина на сир Риман. — Едвин, предавам ти командването на баща ти. Постарай се да не си толкова глупав като него.

— Едва ли ще представлява голяма трудност, милорд.

— И известете лорд Уолдър. Короната иска всички негови пленници. — Джайм махна със златната си ръка. — Сир Лайл, вдигнете го.

Едмур Тъли беше рухнал по очи на платформата, когато мечът на сир Илин разсече въжето на две. На врата му още висеше стъпка плетен коноп. Силния глиган сграбчи края му, дръпна го на крака и се изсмя:

— Риба на каишка. Това не бях го виждал досега.

Двамата Фрей се отдръпнаха пред тях. Под бесилката се беше струпала тълпа и Джайм забеляза мъж с лютня в ръка.

— Ти. Певецът. Ела с мен.

Никой не каза и дума на връщане към сала. Певецът на сир Риман ситнеше по петите им. Но щом се оттласнаха от брега и поеха към южната страна на Повален камък, Едмур Тъли сграбчи Джайм за ръката.

— Защо?

„Ланистър плаща дълговете си — помисли Джайм. — А ти си единствената останала ми монета“.

— Приеми го като сватбен дар. Едмур го зяпна с тревога.

— С… сватбен дар?

— Казаха ми, че жена ти е хубава. Би трябвало да е, за да легнеш с нея, докато убиваха сестра ти и твоя крал.

— Изобщо не знаех. — Едмур облиза напуканите си устни. — Пред спалнята свиреха цигулари…

— А лейди Рослин те разсейваше.

— Тя… те я накараха да го направи, лорд Уолдър и другите. Рослин изобщо не искаше… плачеше, но мислех, че е заради…

— Гледката на клюмналото ти мъжество? Да, това би разплакало всяка жена, сигурен съм.

— Тя носи детето ми.

„Не — помисли Джайм. — Твоята смърт расте в корема й“. Като се върна в павилиона си, освободи Силния глиган и сир Илин, но не и певеца.

— Скоро може би ще ми потрябва песен — каза му. — Лю, затопли вода за госта ми. Намери му чисти дрехи, Пия. Без никакви лъвове по тях, моля. Пек — вино за лорд Тъли. Гладен ли си, Едмур?

— Какво имаш предвид?

— Чичо ти е старец. Доблестен е, да. Но най-добрите години от живота му са изтекли. Няма си млада жена да скърби за него, нито дечица, които да брани. Единственото, за което може да се надява Черната риба, е хубава смърт… но тебе те чакат години живот, Едмур. И ти си законният владетел на дома Тъли, не той. Твоят чичо служи на твоето благоволение. Съдбата на Речен пад е в твоите ръце.