Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Двете се изтегнаха заедно във водата, Церсей в прегръдката на Таена.
— На Томен трябва да му се спести най-лошото — заговори тя на мирската жена. — Марджери продължава всеки ден да го води в септата, за да молят боговете да изцерят брат й. — Сир Лорас все още досадно се беше вкопчил в живота. — Той и към братовчедките й се е привързал. Ще му е тежко да ги загуби всички.
— Може да не са виновни и трите — подхвърли лейди Мериуедър. — Какво пък, една от тях може да не е участвала. Ако се е засрамила и й се е догадило от нещата, които е видяла…
— …може да бъде убедена да свидетелства срещу другите. Да, много добре, но коя точно е невинната?
— Ала.
— Свенливата?
— Така изглежда, но у нея има повече лукавство, отколкото свян. Това го остави на мен, мила.
— С радост. — Само признанието на Синия бард изобщо нямаше да стигне. Певците лъжеха, за да се препитават, в края на краищата. Виж, Ала Тирел щеше да е от помощ, стига Таена да успееше да й я осигури. — Сир Озни също ще признае. Другите трябва да бъдат накарани да разберат, че само с признанието си могат да си спечелят кралската милост и Вала. — За Джалабхар Ксхо истината щеше да се окаже привлекателна. За останалите не беше толкова сигурна, но Кибърн бе убедителен…
Когато излязоха от коритото, вече се зазоряваше. Кожата на кралицата беше бяла и набръчкана от дългото киснене.
— Остани с мен — каза тя на Таена. — Не искам да спя сама. Дори се помоли, преди да се пъхне под завивките — помоли Майката за сладки сънища.
Оказа се напразно. Боговете се оказаха глухи, както винаги. Церсей сънува, че отново е долу в черните килии, само че този път на мястото на певеца окованата на стената беше тя. Беше гола и кръв капеше от гърдите й, където Тирион бе откъснал зърната й със зъбите си. „Моля те — умоляваше го, — моля те, не децата ми“. Тирион само й се ухили. Той също беше гол, обрасъл с груби косми, от което приличаше повече на маймуна, отколкото на човек. „Ще ги видиш короновани — каза й — и ще ги видиш как умират“. После взе в устата си кървящата й гърда и започна да смуче, а болката я прониза като нажежен нож.
Събуди се разтреперана в прегръдката на Таена.
— Лош сън. Крещях ли? Съжалявам.
— Сънищата се разпадат на прах на дневната светлина. Пак ли беше джуджето? Защо толкова те плаши този глупав дребосък?
— Той ще ме убие. Беше ми предречено, когато бях на десет. Исках да узная за кого ще се омъжа, но тя каза…
— Тя ли?
— Майги. — Думите се заизливаха от устата й. Още чуваше настояването на Мелара Хедърспун, че ако не проговорят пред никого за предсказаното, то няма да се сбъдне. „Само че в кладенеца не беше толкова мълчалива. Викаше и пищеше“. — Тирион е валонкар. Тази дума използвате ли я в Мир? На висш валириански е и означава „малък брат“.
Таена я погали по ръката.
— Била е някоя злобна жена, стара, болна и грозна. Ти си била млада и красива, изпълнена с живот и с гордост. Каза, че е живяла в Ланиспорт, тъй че трябва да е знаела за джуджето и как е убил лейди майка ви. Не е посмяла да те удари заради това, което си била, затова е решила да те нарани със змийския си език.
„Възможно ли е?“ Искаше й се да го повярва.
— Но Мелара умря точно както тя предсказа. Не се омъжих за принц Регар. А Джофри… джуджето уби сина ми пред очите ми.
— Един син — отвърна лейди Мериуедър. — Но имаш друг, сладък и силен, и той няма да пострада.
— Никога, докато съм жива. — Това, че го каза, й помогна да го повярва.
„Сънищата се разпадат на прах на дневната светлина“. Утринното слънце грееше през мъглива облачна пелена. Церсей се измъкна от завивките.
— Тази сутрин ще закуся с краля. Искам да видя сина си. — „Всичко, което правя, го правя за него“.
Томен й помогна да се съвземе. Не помнеше някога да й е бил толкова скъп като тази сутрин, докато бърбореше за котенцата си и топеше в меда залъци топъл хляб.
— Сир Нокътчо хвана мишка — каза й. — Но лейди Мустачки му я открадна.
„Аз никога не съм била толкова сладка и невинна — помисли Церсей. — Как изобщо може да се надява да управлява в това жестоко кралство?“ Майката у нея искаше само да го защити. Кралицата у нея знаеше, че трябва да стане по-твърд, иначе Железният трон ще го изяде.
— Сир Нокътчо трябва да се научи да защитава правата си. В този свят слабите винаги са жертви на силните.
Кралят го премисли, докато облизваше меда от пръстите си.
— Като се върне сир Лорас, ще се науча да се бия с пика, с меч и боздуган, също като него.
— Ще се научиш да се биеш — увери го Церсей, — но не от сир Лорас. Той няма да се върне, Томен.
— Марджери каза, че ще се върне. Ние се молим за него. Молим Майката за милост и Воина да му даде сила. Елинор казва, че това е най-трудната битка за сир Лорас.