Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Едмур го зяпна.
— Съдбата на Речен пад…
— Предаваш замъка и никой няма да умре. Хората ви могат да си отидат в мир или да останат да служат на лорд Емон. На сир Бриндън ще се позволи да облече черното с толкова от гарнизона, колкото поискат да се присъединят към него. Ти също, в случай че Валът те привлича. Можеш да заминеш в Скалата на Кастърли като мой пленник и да се радваш на всички удобства и почит, каквито се полагат на заложник с твоя ранг. Ще пратя жена ти с теб, ако искаш. Ако детето й е момче, ще служи на дома Ланистър като паж и скуайър, а щом спечели рицарството си, ще го дарим с някакви земи. Ако Рослин ти даде дъщеря, ще се погрижа да е с добра зестра, щом порасте достатъчно за женене. Ти самият може да бъдеш опростен, щом свърши войната. Нужно е само да предадеш замъка.
Едмур вдигна ръце от коритото и погледа стичащата се между пръстите му вода.
— А ако не се предам?
„Трябва ли да ме принуждаваш да го казвам?“ Пия стоеше на входа на шатрата с наръч дрехи. Скуайърите му също слушаха, както и певецът. „Нека чуят — помисли Джайм. — Цял свят да чуе. Все едно“. Усмихна се насила.
— Видя войските ни, Едмур. Видя стълбите, кулите, требушетите, овните. Ако дам командата, братовчед ми ще прехвърли рова и ще разбие портата ви. Ще загинат стотици, повечето ваши. Бившите ти знаменосци ще са първата вълна на щурма, тъй че ще започнеш деня с избиване на бащите и братята на мъжете, които загинаха за вас при Близнаците. Втората вълна ще са хората на Фрей, от тях имам в изобилие. Моите от запад ще ги последват, когато стрелците ви свършат стрелите си, а рицарите ви толкова се уморят, че едва ще могат да вдигат мечовете си. Щом падне замъкът, всички вътре ще бъдат подложени на меча. Стадата ви ще бъдат изклани, гората на боговете ще бъде изсечена, цитаделите и кулите ви ще изгорят. Ще срутя стените и ще отклоня Повален камък върху развалините. Когато свърша, никой няма да знае, че тук преди се е издигал замък. — Джайм се изправи. — Жена ти може да роди дотогава. Предполагам, че ще искаш детето. Ще ти го пратя, щом се роди. С катапулт.
Тишина последва думите му. Едмур седеше в коритото. Пия бе притиснала дрехите до гърдите си. Певецът затегна една струна на лютнята си. Малкия Лю дълбаеше комат сух хляб за копанка и се преструваше, че не е чул. „С катапулт“, помисли Джайм. Ако леля му беше тук, пак ли щеше да каже, че Тирион е синът на Тивин?
Едмур Тъли най-сетне успя да проговори.
— Мога да изляза от това корито и да те убия, Кралеубиецо.
— Може да опиташ. — Джайм изчака. След като Едмур не понечи да стане, добави: — Ще те оставим да се нахраниш. Певецът, посвири на госта ни, докато яде. Вярвам, че знаеш песента.
— Оная за дъжда ли? Да, милорд. Знам я. Едмур като че ли го виждаше за първи път.
— Не. Не той. Махнете го от мен.
— Какво пък, само една песен — отвърна Джайм. — Не може да има чак толкова лош глас.
ЦЕРСЕЙ
Великият майстер Пицел беше стар, откакто го помнеше, но за последните три нощи сякаш се беше състарил с още сто години. Цяла вечност му отне, докато сгъне пред нея пукащото си коляно, а щом го направи, не можа да се вдигне отново, докато сир Озмунд не го прихвана да го изправи на крака.
Церсей го изгледа с неприязън.
— Лорд Кибърн ме уведоми, че лорд Джилс е изкашлял последната си кашлица.
— Да, ваше величество. Направих всичко, за да облекча кончината му.
— Така ли? — Кралицата се обърна към лейди Мериуедър. — Казах, че искам Росби жив, нали?
— Да, ваше величество.
— Сир Озмунд, вашият спомен за този разговор какъв е?
— Заповядахте на Великия майстер Пицел да го спаси, ваше величество. Всички чухме.
Устата на Пицел се отвори и затвори.
— Ваше величество не може да не знае, че направих всичко, което беше възможно за горкия човек.
— Както го направихте и с Джофри? И с баща му, моя възлюблен съпруг? Робърт беше един от най-силните мъже на Седемте кралства, а го изгубихме от някакъв глиган. О, да не забравяме и Джон Арин. Не се съмнявам, че и Нед Старк щяхте да убиете, ако ви бях накарала да го опазите жив за по-дълго. Кажете ми, майстер, това ли научихте в Цитаделата — да кършите ръце и да се оправдавате?
Старецът потръпна от гласа й.
— Никой нямаше да може да направи повече, ваше величество. Аз… винаги съм служил вярно.
— Когато посъветвахте крал Ерис да отвори портите си с идването на войската на баща ми, това ли беше представата ви за вярна служба?