Прагът на вечността [bg]

Димка седна до безличен апаратчик на средна възраст — Фам Ан. Наталия седна отсреща и запита човека какво се надява да получат от разговорите.

Ан отговори с дълъг списък:

— Трябват ни самолети, артилерия, радари, системи за противовъздушна отбрана, муниции и медицински препарати.

Точно това съветската страна искаше да избегне.

— Но вие няма да имате нужда от тези неща, ако войната свърши — рече Наталия.

— Когато победим американските империалисти ще имаме други нужди.

— Всички ние бихме се радвали да видим голяма победа за Виетконг — продължи тя. — Възможно е обаче да се стигне до друг резултат.

Наталия опитваше да предложи идеята за мирното съвместно съществуване.

— Победата е единствената възможност — презрително изрече Фам Ан.

Димка се смая. Ан упорито отказваше да участва в обсъждането, за което бяха дошли Съветите. Може би смяташе, че е под достойнството му да разговаря с жена. Димка се надяваше това да е единствената причина за ината му. Ако виетнамците не разговаряха за алтернативи на войната, съветската мисия щеше да се провали.

Наталия не се отклоняваше лесно от целта си. Тя настоя:

— Със сигурност военната победа не е единственият възможен изход.

Димка се почувства горд от смелата й настойчивост.

— Вие говорите за поражение? — раздразнено попита Ан или пък се преструваше на раздразнен.

— Не — спокойно възрази тя. — Но войната не е единственият път към победата. Преговорите са друга възможност.

— Ние преговаряхме много пъти с французите — ядосано настоя Ан. — Всяко споразумение служеше колкото да им издейства време, докато подготвят следващата си агресия. Това бе урок за нашия народ, урок как да се държим с империалистите — ние няма да го забравим.

Димка беше чел за историята на Виетнам и знаеше, че гневът на Ан е оправдан. Французите са били непочтени и коварни като всички други колониалисти. Това обаче не беше краят на историята.

Наталия не се отказваше — съвсем оправдано, понеже несъмнено Косигин предаваше същото послание на Хо Ши Мин.

— Империалистите са коварни, това е известно на всички. Но и преговорите могат да бъдат използвани от революционерите. Ленин е преговарял в Брест-Литовск. Направил е отстъпки, останал е на власт и се е отказал от отстъпките, когато е станал по-силен.

Ан изрецитира изказването на Хо Ши Мин:

— Няма да обсъждаме преговори, докато в Сайгон няма неутрално коалиционно правителство с участието на представители на Виетконг.

— Когато немците нахлуха в Русия и изминаха целия път до вратите на Москва вие направихте ли компромис?