Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Остави я върху един камък, където всички можеха да я виждат на светлината на огъня, а след това си устроиха най-вкусната вечеря на света. Ричард и Калан разказаха на Чейс някои от премеждията си. За голямо удоволствие на Ричард, Чейс се притесни от новината, че дължи живота си на Бил от Южния град. От своя страна Чейс също имаше какво да им разкаже за преминаването на армия от хиляда души през Ранг’Шада. Обичаше да украсява разказите си за глупавата бюрократщина в равнината.
Рейчъл се гушеше в скута му, докато той разказваше, а тя ядеше. Ричард смяташе за удивително това, че си е избрала най-страшния на вид мъж между тях за свой защитник. Когато най-после той привърши разказа си, тя вдигна поглед към него и го попита:
— Чейс, къде да се скрия до зимата?
Той я изгледа намръщен.
— Прекалено грозна си, за да те остави човек да се мотаеш насам-натам. Със сигурност ще се намери някой змей да те налапа — думите му я накараха да се засмее. — Аз имам и други деца, те също са грозни. Тъкмо ще си паснете. Мисля да те заведа да живееш при тях.
— Наистина ли, Чейс? — попита Ричард.
— Неведнъж съм се прибирал в къщи и жена ми ме е изненадвала с ново бебе. Мисля, че е време и аз да я изненадам — той погледна надолу към Рейчъл, която се беше вкопчила в него, сякаш той можеше да отлети нанякъде. — Но, нали разбираш, у нас има правила. Ще трябва да ги спазваш.
— Ще направя всичко, каквото кажеш, Чейс.
— Ето, точно на място, стигнахме до първото правило. Не позволявам на никое от децата ми да ме нарича Чейс. Ако искаш да станеш член на семейството ми, ще трябва да ме наричаш татко. А що се отнася до косата ти, твърде къса е. Всичките ми деца са с дълги коси и на мен това ми харесва. Ще трябва да я оставиш да попорасне. Ще трябва да се грижиш за нея. И ще трябва да си играеш с новите си братя и сестри. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш с всичко това?
Тя му кимна, без да може да пророни и дума, докато се притискаше към него, а в очите й блестяха сълзи.
Всички се наядоха до насита. Дори Зед изглеждаше доволен от вечерята. Ричард се почувства изтощен и същевременно пълен с енергия от факта, че кутията най-после е в ръцете им. Трудното беше зад гърба им, бяха намерили кутията преди Рал. Сега оставаше само да я скрият от него до зимата.
— От седмици се занимаваме с това — каза Калан. — Първият ден на зимата е след месец. По-рано днес това време ни се струваше крайно недостатъчно, за да намерим кутията. Сега, когато тя е у нас, ми се струва цяла вечност. Какво ще правим докато всичко свърши?
Чейс е обади пръв.
— Ние всички сме тук, за да пазим кутията, а зад гърба си имаме хиляда войници, които пазят нас. Когато се върнем обратно през границата, те ще станат много пъти по толкова.
Тя погледна Зед.
— Мислиш ли, че е разумно? Ще сме лесно откриваеми с хиляда човека около нас, искам да кажа. Няма ли да е по-добре да се скрием някъде, сами?
Зед се наведе напред и поглади пълния си стомах.
— Можем по-добре да се скрием, ако сме сами, но в същото време, ако бъдем открити, ще сме по-уязвими. Може би Чейс е прав. Сред толкова войска ще имаме достатъчно добра защита, а освен това, ако се наложи, ще можем да се отделим от тях и да се скрием.
— По-добре ще е да тръгнем рано — каза Ричард.
Тръгнаха още преди съмнало, конете се отправиха към пътя, Брофи — към гората, като ги следваше неотлъчно. Подрънквайки с оръжията си, Чейс ги поведе в тръс, Рейчъл здраво се притискаше до него. Калан, преоблечена в горските си одежди, хванала Сидин в скута си, яздеше до Зед. Ричард настоя Зед да носи кутията; беше увита в кърпата, в която преди това Рейчъл пазеше хляба, и завързана отпред на седлото му. Ричард яздеше зад него и се оглеждаше на всички страни, докато се движеха бързо в утринта. Сега, когато кутията беше у тях, той изведнъж се почувства уязвим, сякаш който и да ги погледне, веднага щеше да разбере за кутията.
Ричард чу водите на Калисидрин още преди да са свили към моста. Радваше се, че пътят е безлюден. Когато приближиха големия дървен мост, Чейс премина в галоп, останалите трябваше да пришпорят конете си, за да не изостанат. Ричард знаеше какво прави Чейс. Граничният надзирател винаги му повтаряше, че мостовете са белязани с проклятието на разсеяността. Ричард се оглеждаше във всички посоки, докато останалите трима галопираха пред него. Не видя нищо.
В самия център на моста, при пълна скорост, той връхлетя върху нещо, което преди го нямаше.
Зашеметен, Ричард се изправи, не можейки да повярва, че се е оказал на земята. Огромният му пъстър кон последва останалите, а когато те спряха и се обърнаха, той също спря. Те объркано погледнаха Ричард, който, все още замаян и шашнат, се изправяше болезнено на крака. Изтупа се и накуцвайки, тръгна към коня си. Преди да стигне до средата на моста, отново се удари в същото място. Сякаш се блъсна в каменен зид, но невидим. Отново се намери на земята. Когато този път се изправи, другите вече го бяха наобиколили.