Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
През това време Иван Кардов влезе в стаята на Лафермо.
— Ще бъдете ли така любезен да ми приготвите един чай — каза му той.
— С удоволствие — отвърна Лафермо. — Драго ми е, че ме посетихте.
Ашинов влезе в зимника.
Малко преди това Яники и Пал се препираха за утрешната експлозия. После се помъчиха да намерят сгодно място за динамита. Пал търси напразно, не можаха да намерят.
— Чакай — каза Яники, — аз намерих мястото. То е много опасно, но няма защо да се страхуваме, тъй като и така сме решили да умрем.
Той повдигна възглавницата, пълна с вълна.
— За Бога, Яники, брате, приятелю! — извика Пал. — Така може да избухне и ще загинем.
Яники сви рамене.
— Ние и без това трябва да умрем — каза той. — Безразлично е дали ще умрем един ден по-рано или по-късно. Леглото ми е единственото място, където не ще претърсват.
Той тури пакета под главата си и легна на леглото. Лежеше толкова спокойно, като че бе легнал на най-меката постелка, а не върху вулкан.
— Сега, Пал, нека си поприказваме малко. Може тази нощ да е последната, която ни остава да прекараме между живите. Утре, утре може и двамата да загинем!
— Добре тогава, Яники, кажи ми защо не се плашиш от смъртта? Право да ти кажа, мене не ми се иска още да умра не защото съм страхливец, но защото още ми е мил животът.
— Не е за чудене — ти си млад и още не знаеш всичко. Аз съм изпил много горчиви чаши през живота си и затова не ми е жал. Отдавна щях да свърша с живота си, ако не бе дъщеря ми. Пред моите очи хората са лъжци, егоисти и затова ги ненавиждам.
— Как? — каза Пал. — Ти ненавиждаш всичките хора?
— Има изключения, но са малко, много малко. И чуй защо ги ненавиждам. Ще ти разкажа историята си и защо станах нихилист. Не съм бил целия си живот само в Русия. Като младеж нещо ме теглеше към Германия. Аз бях аптекар и твърде вещ в приготовлението на лекарствата, а също така и добър химик. Ето защо аз лесно можах да се настаня в една химическа лаборатория в Берлин. Тук се запознах с дъщерята на един от нашите работници. Той беше пияница, а майката — от тия жени, които лесно правят нови запознанства. Това не попречи да се влюбя в дъщеря им. Не изминаха и 30 дни от нашето запознанство и тя стана моя жена. Още тогава разбрах, че в присъствието на пияния й баща и развратната й майка ние няма да бъдем щастливи и затова прибрах всичките наши вещи и заминахме с жена ми за Петербург. Няколко месеца след нашето идване в Петербург умря един мой роднина, който ми остави доста голямо имущество, с което можах да осъществя така дълго мечтаното желание.
Отворих аптека. Сега не бездействувах, а целия ден работех в лабораторията си. След няколко месеца ни се роди дъщеря и ние вече бяхме напълно щастливи.
Един ден следобед, когато исках да изляза от къщи, на прага срещнах тъста си. Това доста ме учуди. Приех го, въпреки желанието си, твърде любезно. Той си беше същият. Дошъл в Петербург, за да не умре от глад в Германия. И така той остана при нас 15 дни. След това казах на жена си да му каже, че ще трябва да си намери работа. И тя му каза.
В течение на 3 дни той успя да се настани като разсилен при един министър. Учудих се как този министър не е разбрал, че е пияница. Той повече не искаше от мен пари, дори предлагаше и на мене, като ми показваше препълнена кесия със злато.
По едно време жена ми често почна да посещава цирковете. Понеже аз бях зает, позволявах й сама да отива. Един ден реших да изненадам жена си и реших да отида в цирка. Взех първия файтон и му казах да ме закара в цирка. Като влязох, почнах да разглеждам и да търся жена си, но пея я нямаше тук. Внезапно погледът ми се спря на една ложа в партера. Това, което видях, ужасно ме изненада и аз се заковах на място.
Жена ми не беше сама в ложата. До нея седеше министърът. Те разговаряха твърде интимно. Притъмня ми пред очите. Не бях на себе си. Погледът ми постоянно беше върху тях и когато представлението свърши, дойдох на себе си.
Изскочих бързо навън и чаках да се появят. След малко жена ми излезе, съпровождана от министъра. Той й подаде ръка и й помогна да се качи във файтона. След това се качи и той и файтонът тръгна.
Аз взех друг файтон и му поръчах да кара след техния.
Файтонът им спря пред една ниска къща близо до Екатерининския парк.
Аз разбрах много неща. Разбрах, че жена ми ми изневерява.
В този момент забелязах, че един човек се разхожда пред къщата. Беше тъстът ми — пияницата. Аз го сграбчих за реверите и му казах, че ако не ми каже истината, ще го убия. Той беше страхливец и затова всичко ми разправи.
— Министърът отдавна е хвърлил око на жена ти, но не знаеше по какъв начин да й открие любовта си — каза ми той.