Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Яники отпусна рамене.
— Не трябваше да се ангажираш с донасянето му — каза той, — щом си нямал достатъчно смелост да го донесеш. Един от двама ни щеше да го направи, не трябваше да ни забавяш.
— И тогава стражарите щяха непременно да ви уловят — каза Бояновски. — Нима мислите, че съм способен да не удържа дадената дума? Снощи ви обещах, че ще донеса динамита — ето го, донесох го!
Той разряза корема на гъската. Като видяха, че Бояновски извади от вътрешността на гъската пакет, Яники и Пал ахнаха едновременно.
— Приятелю, такава хитрост наистина заслужава похвала — каза Яники, като прегърна приятеля си. Пал стисна също приятелски ръката на Бояновски и се изповяда, че подобна мисъл не му е идвала никога наум.
— Имаме сега всичко, което ни е нужно, затова не ще отлагаме катастрофата. Което ще става, да става по-скоро.
— Трябва да чакаме до утре — каза Бояновски.
— Чакали сме доста, ще почакаме още няколко часа. Утре в 5 часа следобед ще се извърши експлозията.
— Тъкмо тогава царят идва за обяд. По-рано може да дойде, но никога по-късно.
— Добре тогава. Утре в 5 часа ще запалим фитила — каза Яники. — Но нека сега да сверим часовниците си.
Като направиха това, те се разцелуваха поред и се разделиха с Бояновски.
— Не се отчайвайте — каза Яники. — Трябва да се борим с опасностите. Ние отиваме на явна смърт, но тъй като ти ще живееш след нас, Бояновски, то искам да те помоля нещо.
Яники се приближи до Бояновски и каза:
— Ако умра, обещай ми, Бояновски, че ще се погрижиш за едничката ми дъщеря.
Яники се мъчеше да спре бликналите от очите му сълзи.
— Не трябва да се срамуваш, Яники, от тези сълзи. Ти не жалиш себе си, а дъщеря си. Ако ти утре бъдеш убит, тя ще остане сираче.
— Пази я никой да не я подмами, пази я от нещастия! — каза Яники.
— Заклевам ти се, че ще й бъда втори баща — каза Бояновски.
— И аз ти се заклевам — каза Пал. — Въпреки че не съм сигурен дали утре ще бъда жив.
— Ние и двамата ще умрем — каза Яники, като прегърна Пал.
Бояновски остави приятелите си. Той бързаше да иде в стаята си, но малко преди да влезе в нея, зачу гласове зад себе си. Той се спря до вратата и подслушваше. Чуваха се гласове и дрънкане на саби на първия етаж. Бояновски се уплаши, помисли, че него дирят. Ако е така, да не мислят, че лесно ще се предаде в ръцете им. Готов е да умре. Взе един револвер и го тури под възглавницата.
Стъпките все повече се приближаваха до неговата врата. Сега бяха на вратата му. Бояновски затаи дъх. Бе много нервен.
Те минаха покрай вратата му и влязоха в друг коридор. Изведнъж се зачу тихо потропване на една от крайните врати. Тази врата бе на стаята на Лафермо.
„Значи това посещение било за Лафермо“ — си помисли Бояновски, като открехна вратата, за да подслушва.
Чиновниците на тайната полиция начело с неговия смъртен враг Иван Кардов се бяха спрели пред вратата на Лафермо.
— Трябва да разбудим готвача — каза Кардов. — Момчета, почукайте по-силно.
Но преди още да бяха изпълнили заповедта на директора, вратата се отвори и Лафермо се показа.
Бояновски чу добре следното:
— Това съм аз, господин Лафермо, Иван Кардов, директорът на петербургската полиция.
— На ваше разположение съм, Ваше благородие — каза Лафермо. — С какво мога да ви услужа?
— Касае се за живота на царя — каза Кардов. — Научихме, че от някое време в двореца се намират хора, които имат намерение да убият царя.
— Господ да пази от такова нещо! — каза началникът на готвачите. — Но откъде-накъде, Ваше благородие, аз да съм във връзка с тези злосторници?
— Не сте ли взели някого в кухнята напоследък?
— Никого — каза Лафермо, — всички хора в кухнята са честни. Те са тука отдавна и добре ги познавам.
— Значи в двореца няма други хора, които да сте приели на работа?
— Честна дума, няма никой, ако, разбира се, не смятате онези двама зидари, които са тук от няколко дни и се намират в зимника.
— Какви са тези зидари и какво търсят в двореца?
— Те са ангажирани да поправят тръбите на кухнята — каза Лафермо. — Аз ги разпитах и мога да кажа, че съм доволен от тях. Ако желаете, можете сами да се уверите в това.
— В двореца ли нощуват?
— Да, Ваше благородие, тъй като ако всеки ден си отиваха, щеше по-бавно да върви работата и щяха да се бавят по-дълго в двореца.
— Аз трябва да видя тези хора — каза директорът на полицията. — Ашинов, вземи няколко души и иди в зимника да видиш какви са тези хора.
— Слушам — каза Ашинов. Той избра няколко души и побърза да изпълни заповедта на началника си.