Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Случаят помогнал и го срещнал с дядо ми. За няколко рубли и чаша коняк той продал рожденото си дете.
В тая минута аз исках да го хвана за гушата и да го удуша, но ми се видя твърде нищожен. Аз го оставих и бързо отидох до вкъщи, взех пълната със сачми ловна пушка и веднага се върнах пак на същото място пред къщата. Когато вратата се отвори, аз гръмнах. Жена си леко раних, а министъра ослепих.
Оттогава не съм виждал жена си и не зная до ден днешен какво е станало с нея и къде се намира.
На следващия ден ме затвориха. Напразно се мъчех да докажа, че това съм го сторил, за да измия честта си — осъдиха ме на тригодишен тъмничен затвор. Това, което претърпях в затвора, не може да се опише. Когато вече бях между хората, реших, че ще живея, за да си отмъстя на тия, които употребяват всичките си знания за огорчения на другите.
И така аз станах нихилист.
Яники замълча.
Пал се приближи да него, тури ръка на рамото му и каза:
— Клети ми приятелю, ти си претърпял много, защото ако си обичал жена си истински, вярвам, че и до днес не си я забравил.
— Това е истина — каза Яники, — не съм я забравил.
— Нима не си чул нищо за нея?
— Нищо. Мисля, че се е върнала в Германия, а там е станала като майка си. Крушката не пада далеч от корена си.
— Не казвай така — отговори му Пал. — Помисли за детето си, за твоята Лидия. Тя не прилича никак на майка си, тя е образец на добродетел и невинност.
— Така е — каза Яники. — Детето ми ме възнагради за всичките мъки и терзания. Тя е… Но какво е това? — Той посочи вратата, на която се чукаше.
Ашинов се приближи съвсем близо до вратата.
— Ето ги, идват — пошепна Пал. — Ще ни затворят.
— Може би работата не е стигнала дотам. Може би идват само да прегледат. Нали всичко е в ред? Я легни по-скоро и се преструвай на заспал.
Вратата се отвори и Ашинов влезе вътре със своите хора. Те носеха със себе си фенери, за да осветят вътрешността на мрачния зимник.
— В името на закона, никой да не мърда! — извика Ашинов.
В отговор последва мълчание. Ашинов се приближи и каза:
— Те спят, но ние ще ги събудим. Ей, ставайте, тайната царска полиция е дошла!
Яники се поизкашля и стана.
— Какво е това? — извика той, като триеше очите си.
— По дяволите! Ей ти, човече, не чу ли, че тайната полиция на Негово величество императора иска да ви види.
— Ставайте скоро, за да не заиграе камшикът!
— Ние сме уморени — каза Яники, като произнасяше думите с груб акцент. — Целия ден сме работили.
Той се изправи бавно пред Ашинов. Пал направи същото.
— Имате ли паспорти? — извика Ашинов.
— Паспорти ли? Разбира се, че имаме. — Той извади от дрехата си няколко книжа, добре загънати, и ги подаде на Ашинов, който ги взе и дълго ги разглежда.
— Добри са — каза той, — имат и печат.
Но въпреки това, за да ги изпита по-добре, той се приближи до него и като го загледа добре в очите, извика силно:
— Вие сте нихилисти и аз имам заповед да ви арестувам и затворя веднага.
— Какви нихилисти, господине! Вие се лъжете, ние не знаем какви животни са тия нихилистите.
— О, не се преструвай де, но ми кажете незабавно къде сте скрили динамита, който носехте.
— Динамита? Нищо не знаем за подобно нещо.
— Тогава ще ви претърсим.
След това Ашинов даде знак на своите хора да претърсят Пал и Яники. Те претърсиха и всеки ъгъл на зимника.
— Остават непретърсени само креватите — извика един от тях.
— Глупости! Те не са толкова луди, та да турят динамита в леглото си. Тези хора са нихилисти, колкото и аз. Легнете си, момчета, и си спете — каза им Ашинов и излезе с хората си.
Щом Ашинов излезе, Яники и Пал се прегърнаха от радост, че се бяха отървали от най-голямата опасност. Скоро след това те легнаха и заспаха.
Ашинов отиде при Кардов и му съобщи, че няма никаква сянка от съмнение върху тези хора.
Кардов обаче не се зарадва особено. Той искаше да зарадва царя като негов спасител, като негов избавител, ако му открие нихилисти. Сбогува се с Лафермо и всички се разотидоха.
Бояновски се успокои, като видя, че Кардов се оттегли. Той сега знаеше, че другарите му са вън от опасност. Той също си легна, но не можа да заспи, защото душата му беше препълнена от ужасната сцена, която щеше да произведе катастрофата на утрешния ден. Щом като пропяха първите петли, той стана и започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята.
Сякаш чуваше задушения плач от въздишки отвсякъде и треперенето на старите стени от предстоящото нещастие.
LXII. НИТО ЖИВ, НИТО УМРЯЛ
От известно време в къщата на банкера Николай Ягодкин бяха станали големи изменения.