Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— И ти ли, Бояновски, и ти ли си тук, мой отмъстителю!
Бояновски следеше от скривалището си и щом разбра, че няма никой в магазина, реши да си излезе, но в момента, когато наблюдаваше вратата, Феодора изтича от съседната стая.
Провидението като да бе наредило да се срещнат. Въпреки че той нямаше брада, тя го позна. Ликът му бе запечатан в паметта й.
Бояновски объркан стоеше, без да мръдне. Стигаше му само да вдигне ръка и да я погуби. Но не искаше да се излага на опасност. Презрително я ритна с крак и напусна магазина.
След няколко минути Петровна влезе. Като видя красивата дама да лежи на пода, тя се наведе над нея и почна да се смее.
— Уплахата е причина да загуби самообладание — измъмри Петровна. — Но каквото и да се случи, заслужено ще бъде, тъй като тя предаде мъжа си, пожела да убие свекърва си, ето защо нямам и най-малко съжаление към нея.
След малко Феодора въздъхна и полека се надигна.
— Струва ми се, че ми прилоша — каза тя, след като се съвзе. — Бях загубила съзнание.
— Желаете ли чаша вода, госпожо? — попита Петровна.
Феодора изплашено погледна около себе си.
— Отговорете ми, мило дете, моля ви, в тая къща сама ли живеете или с вас живеят и други?
— Съвършено сама, уважаема госпожо — отговори Петровна.
„Значи това е само мое въображение — си каза Феодора. — Как е възможно лицата, които така мразя, да се съберат тук!? Само моето болно въображение е способно на това.“
Едва половин час по-късно Феодора остави Петровна и замина за вилата си.
В това време Бояновски премина през няколко улици с опасния пакет. Не след дълго се озова на мястото, където се продаваха зайци, месо, гъски…
Той купи една гъска и се върна назад. Спря се в една тясна улица пред голяма къща и като разбра, че никой не го гледа, взе пакета и го мушна в изтърбушената гъска. След това заши добре корема с конеца. Всичко това стана за няколко минути. Като свърши, той излезе на улицата. Беше уверен, че никой нямаше да подозре, че в неговата гъска има динамит.
Всички служители на двореца трябваше да минават през една определена врата. Това правило се отнасяше и за Бояновски. Караулът го пусна да мине, тъй като той знаеше паролата. Щом влезе в двореца, чиновникът, който преглеждаше, се приближи до него и го запита за името.
— Аз съм Познански — каза Бояновски, — новият готвач за сутрешната закуска на царя.
— Добре, господин Познански. Слушал съм много за вашето готварско изкуство. Навярно сте европейски готвач?
— Това е голяма чест за мене, господин надзирател — каза Бояновски.
— Ала не и на вашето изкуство. Но какво носите в ръцете? — запита го той, като видя гъската.
— Гъска, която купих за сутрешната закуска.
— Наистина гъска — каза чиновникът, — дайте да видя струва ли нещо?
Бояновски се разтрепера. Настъпи критическият момент, тъй като ако чиновникът вземеше гъската, щеше да разбере, че е неестествено тежка.
Чиновникът взе гъската, като опитваше с ръка тежината й.
— За бога, това е чудно нещо — толкова тежка гъска! — каза учудено чиновникът и щеше да изтърве гъската, тъй като не очакваше такава тежест.
— Това е така наречената кавказка гъска — каза Бояновски. — Тези гъски ядат железни стърготини, затова са толкова тежки.
Лекомисленият чиновник повярва на Бояновски и му даде гъската обратно. Той стисна още веднъж ръката на Бояновски и се разделиха.
Бояновски влезе радостно в кухнята и много се учуди, когато Лафермо се приближи до него. Той го попита какво има в ръцете си.
— Това е гъска — каза Бояновски. — Тази гъска… Но моля ви, Лафермо, не ме питайте сега — това е тайна!…
— Знаеш ли, драги Познански, че аз не търпя никакви тайни?
— Тя е невинна тайна — каза Бояновски. — Открих един нов начин за приготвяне на гъската и искам утре да ви изненадам с нея.
— Ново откритие, тогава позволявам ви тази тайна.
— Моля да ми позволите да я занеса в моето жилище и там да я приготвя.
— И това ти разрешавам — каза Лафермо.
Бояновски занесе гъската в стаята си и чакаше с нетърпение да се мръкне. Най-после се мръкна. Когато часовникът в двореца удари 10, Бояновски взе гъската в ръка и се запъти за зимника, където другарите му го чакаха с нетърпение.
— По дяволите! — каза Яники, като видя Бояновски. — Денят днес ни се видя много дълъг. Ние всичко свършихме — само динамитът липсва.
— Донесох и него — каза Бояновски, като остави гъската пред Пал и Яники.
И двамата поглеждаха ту гъската, ту Бояновски.
— Много добре! Вместо да ни донесеш динамита, смяташ да ни залъжеш с тази гъска.