Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Повече, отколкото е необходимо — отговори Яники. — Той ще хвърли двата етажа във въздуха.
— Коя стая се намира над зимника?
— На дежурния офицер — каза Бояновски.
— Всичките тези деца ще бъдат жертва на смъртта — каза Яники.
— Над тази стая какво има?
— Трапезарията — отвърна Бояновски.
— Стаята, в която императорът се храни? Възможно ли е взривът да е толкова силен, че да достигне до горната стая?
— Не само до втория, но и до третия етаж. Това е пресметнато точно — каза Яники. — Кой е на третия етаж?
— Престолонаследникът — отговори Бояновски.
— Не само царят ще пострада, но и престолонаследникът — каза доволно Яники и очите му светнаха.
— А вие ще можете ли да се спасите, драги приятели?
Яники и Пал се погледнаха въпросително. Те знаеха, че един от тях не можеше да се спаси.
Бяха решили да теглят жребий — кой да запали фитила.
— Като се има предвид целта, нашият живот нищо не струва. Когато запалим фитила и излезем, пазачите ще ни заловят. И в единия, и в другия случай сме загубени.
На следващия ден Бояновски се приготви да извърши предначертаното. Яники му бе съобщил, че Бакунин е оставил пакета в една търговска къща за дрехи, която се намираше близо до двореца.
Читателите ще се изненадат, като чуят името на притежателката на тази търговска къща. Тези, които знаят колко променливи са хората и обстоятелствата, не биха се изненадали, като чуят това име. Собственицата на тази хубава търговска къща бе нашата стара гърбава и добра Петровна. Тя постигна това, което толкова много желаеше.
Петровна мина през същия път, по който минават всички, които започват такава важна работа.
Тъкмо в момента, когато никак не очакваше, се случи нещо, което коренно промени живота й:
Един ден при нея дойде Бакунин. Както знаят читателите, той се е познавал с нея. Поздрави я и й каза:
— Имам да говоря с вас нещо важно.
— С мене? — попита Петровна.
— Да, с вас — каза Бакунин. — Елате и седнете до мене и чуйте какво ще ви кажа.
Той й разказа как получил малко наследство. Една негова леля, чието име той дори не помнел, починала внезапно и имотът й се разделил между роднините й. Наследството, което получил, не било толкова голямо — 8000 рубли, с които той не знаел сам какво да стори. Да ги употреби за държавни лотарийни билети не искал, тъй като много хора са загубили; да ги даде под лихва също не желае. И тогава си помислил да ги вложи в търговия.
Петровна слушаше учудено Бакунин.
— Искам да отворя търговска къща — каза той, — но тъй като сам не познавам никакъв занаят, търся съдружник, който да няма пари, обаче да е честен и трудолюбив.
— Такъв човек мъчно ще намерите — каза Петровна, — тъй като всичките тези качества мъчно се намират, у една и съща личност.
— Аз вече го намерих — каза Бакунин. — Въпреки че не е мъж, а момиче, това нищо не пречи. Това момиче сте вие, Петровна.
Петровна подскочи от изненада:
— Аз?! Вие искате да ми поверите парите?!
— Ето, аз ви давам 8000 рубли — каза Бакунин, като постави на масата една кесия, препълнена с банкноти. — Знам, че отдавна искате да отворите голям магазин за дамски дрехи. Вземете парите и ги употребете, но гледайте да не загубим и двамата. Аз не ще се бъркам в търговията ви първата година, тъй като смятам да заминавам, но когато се завърна, ще ми платите моя дял. Съгласна ли сте, Петровна?
Петровна онемя от изненада и радост. Не й се вярваше, че Бакунин наистина й дава толкова пари. Тя само стисна ръката му, за да му благодари. Петровна мислеше, че това е плод на фантазията й, но държеше пълната кесия. Не след дълго можеше да се види какъв дух и енергия имаше Петровна. Отвори магазин, какъвто рядко имаше в Петербург.
От първите дни още файтоните на богатите семейства се спираха пред нейния магазин, тъй че Петровна не можеше да смогне от работа. Сестра й Леония я посещаваше често. Тя се радваше на щастието на сестра си. Петровна, от своя страна, я улавяше за ръка и й казваше:
— Аз постигнах това, което най-много желаех: имам магазин и съм самостоятелна.
Петровна не се възгордя от щастието си — тя не забравяше и другите. Прибра при себе си и старата госпожа Бояновска, с която заедно живеете в зимника. Старата водеше домакинството. Тя нареждаше двете стаи зад кантората, готвеше и прислужваше.
Бакунин не се бе явявал в магазина.
Една сутрин Петровна получи писмо, в което й искаха среща вечерта. Тъй като писмото бе подписано от съдружника й, тя не се поколеба и отиде — срещна се с Бакунин.
Като разпита за търговията, той й каза, че ще остави пакет книги, които тя ще предаде на един приятел, когато последният дойде да го поиска.