Мъртвите сибирски полета

— Онези книги, които моят приятел е оставил тука да ги пазите — каза Бояновски. — Ако не се мамя, те са завити с дебела книга и са вързани с връв.

Петровна се наведе, повдигна пакета и го даде на Бояновски.

— Вземете го — каза тя, — очаквах по-рано да дойдете.

Бояновски се престори, че не чу думите й.

— Какви хубави шапки сте изложили, сама ли сте ги правили?

— Повечето аз съм ги правила — каза тя.

В същата минута пред магазина спря един файтон, Петровна се изправи и погледна навън.

Една дама слезе от файтона и се отправи към магазина й.

— Идват ми клиенти — каза Петровна. — Взехте книгите си, пали, а сега… — Не бе довършила, когато видя, че лицето на Бояновски се промени.

— Аз не трябва да се виждам с тая жена, за Бога. Скрийте ме за момент някъде.

— Но, господине, желанието ви е съвсем необикновено.

— Сега не говорете за това. Заклевам ви в името на оня, който ви изпрати пакета, скрийте ме бързо.

Петровна отвори една малка врата и Бояновски влезе вътре.

В магазина влезе дамата. Това беше Феодора Бояновска. Тя беше дошла при Петровна, за да си купи шапка. Щом изказа желанието си каква шапка й е нужна, като даде да се разбере, че цената няма за нея значение, тя попита кога ще бъде готова.

— След три дни, уважаема госпожо, не ще ми е възможно по-рано — отговори Петровна.

— Много късно — додаде Феодора. — Аз ще трябва да замина, затова я бързам.

— По-рано ми е невъзможно, госпожо, затова съжалявам, че моделът, който търсите, не може да се намери в Петербург, а ще трябва да телеграфирам в Париж.

— Добре тогава, телеграфирайте, аз ще почакам. Само ще ви моля, щом пристигне, да го изпратите във вилата ми.

Тя подаде визитната си картичка на Петровна.

— Ще останете доволна, надявам се.

— Да не забравите да украсите шапката с една брюкселска кордела — каза Феодора. — Надявам се, че имате от тях.

— На ваше разположение съм. Ако желаете, сама си харесайте.

— Добре, по-хубаво ще бъде сама да си харесам!

— Тогава, моля ви, влезте в стаята, където ще имате възможност свободно да си изберете.

Двете влязоха в стаята, която беше наредена с вкус. Петровна помоли да бъде извинена и изтича да донесе кордела.

Феодора нетърпеливо крачеше надлъж и нашир из стаята. Обхвана я същият страх, който напоследък изпитваше.

„Щом напусна Петербург, навярно ще ми мине всичко. Струва ми се, че това са само нерви — в Париж тази болест ще изчезне.“

Тя се загледа в градината. Нетърпение обхвана Феодора, тъй като Петровна се забави; ето защо, за да убие времето, тя започна да барабани с пръсти по прозорците. Най-после дочу, че се отваря вратата на съседната стая. Надявайки се, че това е Петровна, тя се обърна и изведнъж силно изписка.

— Ето там духът, който иска да ме погуби!

На вратата се показа една бледа и костелива жена. Тя бе обвита с мъртвешко платно и неприятелски поглеждаше към Феодора. За да се отърве от погледа й, Феодора избяга към вратата и я отвори. Щом влезе в магазина и направи няколко крачки, една мъжка прегърбена фигура се изпречи пред нея. Като видя този човек, Феодора безсилна се повали на земята.