Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Роджър крещеше до прегракване, докато наблюдателите се катереха по къщата на вратаря, но никой не можеше да го чуе толкова отвисоко. Стоящата до него Сиквах се напрегна и той се умълча, дочул звука на стъпки по стъпалата на кулата.
Дали най-после не идваха да го освободят? Може би Аманвах беше настояла да преговаря за предаването им с брат си.
Сиквах приклекна, скочи и се изкатери по стената. След секунди вече беше скрита сред сенките на гредите.
Вратата рязко се отвори и макар че от другата ѝ страна стоеше Аманвах, тя не беше дошла, за да го освободи. Ръцете и краката ѝ бяха оковани, а ако се съди по синините на лицата на пазачите ѝ, тя не ги беше приела доброволно.
Блъснаха я грубо в стаята, тя се спъна във веригите и падна на каменния под. Роджър изтича до нея.
Очакваше пазачите да си тръгнат, но стаята продължи да се пълни с народ — двама, четирима, шестима. Една дузина мъже се натъпкаха в малката килия, докато накрая не можеше да протегне ръка, без да докосне някого.
Всички бяха дворцови стражи, като онези, които го бяха нападнали след Ергенския бал, въоръжени с тежки палки. Роджър ги познаваше по физиономия, но не знаеше имената им.
— Извинявайте за блъсканицата — каза сержантът. — Предишния път министърът не изпрати достатъчно хора, но Джансън не прави една и съща грешка два пъти.
— Трябваше да се досетя, че Джейсън не би могъл да се справи без помощ — каза Роджър.
— Джейсън не можеше да си завърже връзките на обувките без помощ — каза сержантът. — На никой от нас не му липсва малкият пикльо, но ти много разочарова министъра.
— Едва ли смятате, че ще ви се размине, ако ме убиете точно в катедралата — каза Роджър.
Сержантът се изсмя.
— Очите на целия град са вперени в портата и отвън не стоят демони, които можеш да омагьосаш с цигулката си. Точно сега никой не се интересува от красиянската ти кучка. Всичките ти пазачи са се сврели долу, готови да се барикадират в криптата, ако красиянците разбият портата.
Той наклони леко глава и похотливо огледа Аманвах, чиито копринени дрехи бяха плътно опънати по извивките на тялото ѝ.
— Но аз напълно те разбирам. Може би хората ми ще се позабавляват малко, преди да ви изтикаме навън през онзи малък прозорец.
— Не! — извика Роджър.
Сержантът отново се изсмя.
— Не се безпокой, няма да останеш настрани. Имам няколко мъже, които ще проявят по-голям интерес към твоя задник, а не към нейния. Все пак това е свети дом.
През гърлото му премина нещо, сякаш върху него бе паднала сянка, и той политна към тях сред фонтан от кръв. Сиквах прелетя като муха из стаята и намушка друг мъж в гърлото, преди да го използва като трамплин, за да скочи отново в сенките между гредите.
— Нощ, какво беше това?! — извика един от стражите.
Вече всички гледаха нагоре, забравили за Роджър и Аманвах.
— Добре ли си? — попита я той.
— Не — отвърна Аманвах. — Търпението ми се изчерпа.
Някак си думите ѝ прозвучаха много по-плашещо от всичко, което бе казвала някога.
Последва ново раздвижване и Сиквах скочи отгоре като дървесен демон, за да забие ножа си в гърдите на мъжа. Уби още двама в последвалия хаос и отново се скри между гредите.
— Това е, махам се от тук — каза един от мъжете.
Той и още двама побягнаха към вратата, но тя се затръшна силно и ключалката изщрака.
— Джансън ги иска мъртви — излая глас от другата ѝ страна. — Ако искате вратата да се отвори, приключвайте по-бързо.
Мъжете се извърнаха гневно от вратата, но тогава Сиквах се хвърли като паяк върху онзи в средата и му пречупи гръбнака. Озовала се на пода, тя отскочи и заби ножовете си в мъжете от двете му страни.
— Това е другата! — извика един от стражите и трима от останалите четирима се устремиха към нея, размахвайки бухалките си.
Четвъртият извади нож и се хвърли към Роджър и Аманвах. Роджър се опита да я издърпа настрани, но веригата, която свързваше краката ѝ, беше къса и тя отново се спъна. Той рязко се завъртя и нанесе мощен удар от шарусахк в чатала на мъжа.
Но кракът му срещна броня и се чу изхрущяване, последвано от силна болка. Стражът прекъсна вика му с удар на палката и вдигна ножа си, за да довърши Аманвах.
— Не!
Без да се замисли, Роджър скочи пред ножа, закривайки тялото на Аманвах със своето. Почувства удара и изведнъж в гърдите му се оказа забито парче метал, а ризата около него постепенно започна да почервенява. Болка нямаше, но той усещаше студения метал в себе си и осъзна, някак отдалеч, какво се беше случило.