Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
„През цялото време ги е имал.“ Мисълта беше смразяваща, но в нея имаше логика. Юкор винаги бе ламтял да стане крал на Теса. Та нали все пак Мливари някога е бил столица на целия народ.
ЩРАК!
След като презаредиха, Планинските копия започнаха настъплението си. Последваха ги хиляди новобранци, някои с оръжия, други с тежки инструменти. Водачите им не смятаха, че тези мъже ще стават за битка, но те бяха идеални за трошене на глави и прерязване на гърла, докато прегазваха ранените врагове. Лийша ги гледаше как действат и повърна през прозореца, върху тюрбана на един бягащ шарум.
След малко Планинските копия си върнаха къщата на вратаря, изкачиха се на крепостните стени и продължиха да стрелят, като презареждаха с отработена прецизност.
Вражеските сили бягаха безразборно, кавалерията прегази пехотата, която беше тръгнала след тях към замъка. Мендингите гледаха объркано, чудейки се накъде да стрелят и може би дали също да не побегнат.
Точно от този момент на объркване се нуждаеха Планинските копия. Те откриха огън първо по отрядите, обслужващи прашките и скорпионите, които не можеха да намерят защита дори зад щитовете си. Разкъсаните им окървавени трупове падаха върху бойните им машини.
Планинските копия отново започнаха да презареждат. Петстотин мъже, всеки с по три изстрела от огнените им оръжия, и бяха презаредили колко пъти досега? Четири? Лийша отново се хвана за перваза на прозореца, за да запази равновесие, докато повръща.
— Време е да се връщаме в двореца, господарке — каза Уонда, когато дузина Планински копия най-после освободиха вратата и минаха покрай обърканите стрелци, за да заемат позиции край прозорците.
Лийша кимна и тръгна бързо към вратата, но потрепваше при всеки изстрел на огнените оръжия.
Върна се в покоите си бледа и изтощена. Знаеше, че трябва да намери Арейн и да ѝ докладва, но като че ли нямаше смисъл. Красиянците бяха разбити и целият град скоро щеше да го разбере.
Ужасните сцени не спираха да преминават пред очите ѝ. Планинските копия, които стрелят в гърбовете на бягащите красиянци. Новобранците, които брутално довършват ранените.
Тела, разкъсани на парчета от нейната огнена пръчка.
С какво беше по-добра от Юкор? Години наред беше обяснявала защо билкарките трябва да запазят тайната на огъня, а когато се бе оказала притисната в ъгъла, не се беше поколебала да убива с него. Тя беше плевичарка. По-добра убийца, отколкото лечителка.
Уонда държеше лъка си в ръката, докато минаваха през коридорите на женското крило. Никой не ги спря. Жените бяха мръсни и миришеха на кръв и пушек, но всички веднага ги разпознаваха.
Уонда отвори входната врата и всичко, което Лийша можеше да види, беше вътрешната врата към спалнята ѝ. Отправи се директно към нея.
Но щом Уонда затвори вратата, тя тихичко изписка. Лийша се обърна и я видя просната на пода, обездвижена незнайно как от дребничката Сиквах. Всички стаи бяха претършувани.
Пред нея застана Аманвах.
— Къде са те?
— Къде са кои? — попита Лийша.
Кендъл излезе от стаята на Уонда.
— Не са ги скрили тук.
— Ей! — извика Уонда от пода, където я беше притиснала Сиквах.
— Извинявай, Уон — сви рамене Кендъл.
— Къде си скрила торбичката ми с хора? — изплющя гласът на Аманвах, привличайки отново погледа на Лийша.
Тя не дочака отговора и започна да пребърква джобовете на престилката ѝ.
— Махни си ръцете от мен!
Лийша се опита да отблъсне жената, но Аманвах с лекота парира опитите ѝ с едно притискане на пръст към рамото ѝ. За момент ръката на Лийша остана безчувствена, след което изтръпна. Скоро щеше да се възстанови, но засега висеше безполезна.
— А! — Аманвах държеше в ръката си торбичката с хора и обърна гръб на Лийша, сякаш нищо друго нямаше значение. — Сиквах! Кендъл!
Сиквах пусна Уонда и двете последваха послушно Аманвах, която се отправи към спалнята на Лийша. Едва тогава тя осъзна, че искрящо бялата роба на младата дама’тинга е подгизнала от кръв.
Уонда веднага скочи на крака с дълъг нож в ръка. Лийша я възпря с жест.
— Аманвах, какво се е случило?
Аманвах се обърна към нея.
— Ела и бъди свидетелка, дъще на Ърни. Това засяга и теб.
Лийша и Уонда се спогледаха разтревожено, но я последваха предпазливо.
Сиквах беше катурнала леглото на една страна и сега разчистваше пода и закриваше прозорците с чергите. След като затвориха вратата и стаята потъна в пълен мрак, Лийша си сложи защитените очила.