Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Аманвах коленичи в средата на стаята, окъпана в червеното сияние на заровете си. Беше цялата в кръв, но като че ли не беше нейна. Тя стисна кървавите пешове на робата си и когато разтвори пръсти, ръката ѝ беше аленочервена. Красиянката изсипа заровете си в тази ръка и започна да ги разклаща.
— Чия е тази кръв? — попита Лийша, усещайки как стомахът ѝ се свива на топка от ужас.
Бебето ѝ се въртеше така, сякаш се канеше да си пробие път навън с ритници.
— Еверам, Създателю на Рая и Ала, дарителю на светлина и живот, твоят благословен син Роджър, син на Джесъм Ин от Речен мост, зет на Шар’Дама Ка и мой почитан съпруг, беше убит.
При тези думи гърлото на Лийша се стегна и тя си помисли, че ще се задуши. Роджър? Мъртъв? Невъзможно.
Гласът на Аманвах я откъсна от мислите ѝ.
— Къде трябва да изчака Сиквах отговорния за това, за да може отмъщението ни да бъде бързо и да го изправи пред твоята безкрайна справедливост?
Тя хвърли заровете и магията проблесна, когато символите се подредиха. Лийша не вярваше, че тези послания са изпратени от Небесата, но не можеше да отрече, че алагай хора имаха истинска сила.
Аманвах огледа заровете и се обърна към Сиквах.
— Тоалетната в южния коридор, четвърти етаж.
Сиквах кимна и изчезна. Дори пред защитеното зрение аурата ѝ се промени, превърна се в безцветен воал от енергия, сливайки се като наметалото за невидимост с всичко, което я заобикаляше. Забеляза се само леко размазано движение, когато се измъкна през вратата, без да пропуска никаква светлина в стаята.
— Отива да убие някого? — попита Лийша и сграбчи ръката на Аманвах, докато тя се канеше да хвърли заровете за втори път.
Аманвах стисна заровете в юмрука си и извъртя китката си да хване ръката на Лийша и на свой ред да я извие така, че Лийша се уплаши да не я счупи. Болката беше силна и ѝ пречеше да мисли.
— Не ме докосвай отново — каза Аманвах, като я отблъсна назад и пусна ръката ѝ.
Уонда пристъпи напред, но гневният поглед на красиянката я възпря.
— Да — продължи Аманвах. — Сиквах прави онова, което трябваше да ѝ заповядам още преди месеци. Унищожава враговете на сина на Джесъм. Вината е моя и сега благородният Колив и благословеният Роджър поеха по самотния път.
— Аманвах — каза Лийша, — ако някой е убил Роджър, можем да кажем…
Аманвах я прекъсна със съскане.
— Повече няма да чакам подкупното чинско правосъдие, докато враговете ни нанасят своя удар. Не ми трябва нито помощ, нито разрешение, за да отмъстя за съпруга ми.
— И да те сполети същата съдба? — попита Лийша. — Не мога да ти помогна, ако убиеш този мъж.
Аманвах я изгледа с изпепеляващ поглед.
— Можеш и ще го направиш. — Тя посочи корема на Лийша. — Детето ти има братовчеди, които растат в моята утроба и тази на Сиквах. Децата на сина на Джесъм, свързани с твоето чрез кръвта. Би ли ги поверила на твоето чинско правосъдие?
Лийша я погледна; знаеше, че е победена, но не искаше да го признава.
— Ядрото да те вземе, не.
Нямаше нужда да се преструва, че плаче, когато тялото на Роджър беше свалено от кулата. Мислеше, че след клането в двора сълзите ѝ бяха пресъхнали, но когато видя приятеля си блед и окървавен, установи, че ги има в изобилие. Беше чакала дълго, мислейки си, че Роджър е на сигурно място в Южната кула. Аманвах беше права. Трябваше да ги притисне по-силно.
— Роджър мъртъв в кулата — каза Арейн по-късно, докато пиеха чай. — Джансън намерен разпорен в тоалетната.
— И двамата убити в разстояние от няколко часа — отбеляза Лорейн, — и то под носовете ни.
— Да не забравяме и дузината дворцови стражи — обади се Лийша. — Единият от които е убил приятеля ми в килията му, след като вие се съгласихте да го освободите. Мъже, на които Джансън е заповядвал и плащал. Как мислите, защо дузина въоръжени дворцови стражи са били натъпкани в килията на Роджър?
— Сигурна съм, че не знам — отвърна Арейн. — Знам само, че сега са мъртви. Дворцови стражи, Лийша. Моите стражи. Мъртви, а Аманвах е изчезнала.
— Може би брат ѝ е изпратил хора да я спасят, докато вниманието ни е било насочено към стената — каза Лийша, — и междувременно са използвали възможността да се отърват от опасния министър.
— А може би вещицата е успяла да се сдобие с няколко демонски кости — каза Лорейн.
Лийша кимна.
— Може би. Или има и други обяснения. Въпреки това въпросът очевидно е решен и аз искам да го забравя колкото се може по-скоро.
— Как може да говориш така? — попита настоятелно Арейн. — Не искаш ли правосъдие за твоя свирач? Не те ли интересува?