Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Аманвах също го осъзнаваше. Виждаше го в очите ѝ, в красивите ѝ кафяви очи, винаги толкова спокойни, но сега разширени от ужас.
Последва силен тласък и ръката на убиеца пусна дръжката на ножа. Той се свлече мъртъв на пода до Роджър.
Сиквах започна да вие, но също като болката, той я чуваше някак отдалеч. Втората му съпруга го повдигна нежно, като бебе.
— Изцели го! — умоляваше тя. — Трябва…!
— Чините ми взеха торбичката с хора! — сопна ѝ се Аманвах. — Нямам нищо, с което да работя.
Сиквах откъсна яката от шията си.
— Ето! Тук има хора!
Аманвах кимна и отиде бързо да закрие прозореца. Сиквах внимателно положи Роджър върху леглото, след което свали от себе си всички защитени бижута и ги разтроши с дръжката на ножа си. Те ѝ даваха невероятна сила, но тя ги унищожи, без да мисли за себе си.
При тази проява на любов очите на Роджър се напълниха със сълзи. Искаше му се да ѝ каже да престане, че това няма да го спаси, а тя ще се нуждае от силата си в следващите дни и нощи.
Аманвах се върна при тях и разряза дрехите му делово, сякаш в гърдите му не беше забит нож. Само ако можеше да направи нещо. Той умираше. Умираше, а имаше толкова недовършени неща.
На бюрото на Роджър имаше тънка четчица и Аманвах използва собствената му кръв, за да нарисува защитите, работейки бързо, докато парчето плат, което бе притиснала върху раната, все повече подгизваше.
Миг по-късно тя вдигна хора и в гърдите му се появи топло сияние, което премахна болката и го изпълни с еуфория. Аманвах погледна към Сиквах.
— Извади острието бавно, сестро. Магията трябва да поправя органите му след теб.
Сиквах кимна и започна да изтегля ножа. Роджър го усещаше как се движи, как излиза инч по инч, разрязвайки наново плътта му. Чувстваше как тялото му се сгърчва, но болка нямаше. Сякаш беше актьор, който изиграва момента на умиране.
Костта в юмрука на Аманвах се разпадна и Сиквах издърпа бързо ножа, като притисна парче плат към раната му.
Аманвах прегледа гърба му.
— Гръбнакът е непокътнат. Ако зашия раната…
Но Роджър чувстваше как вътрешностите му изгарят, усещаше трескавото туптене на сърцето си. Той извъртя лицето си към тях.
— П…
Звукът излезе съпроводен от кървави мехури, които се пръснаха в лицето на Аманвах, но тя не потрепна и кръвта му се смеси със сълзите ѝ.
Той помълча, събирайки сили.
— Продължавай да пееш.
Прозвуча като изпъшкване и той падна назад, опитвайки се да диша, когато трябваше да каже толкова много неща. Съпругите му го хванаха за ръцете и той ги стисна с всички сили.
— П-продължавайте да се учите. Д-да обучавате.
Роджър погледна настрани.
— Кендъл…
— Съпруже? — извика Сиквах и той се стресна, осъзнавайки, че се отнася.
Над него се спускаше мрак и зрителното му поле се стесняваше в тунел с мъничка светлина в дъното, към която да върви.
— Дайте на Кендъл цигулката ми.
Лийша отиде бързо до северния прозорец на къщата, молейки се решетката да е била спусната навреме, но вместо това видя как през портата нахлува безкраен поток от красиянци. Потокът се разцепи при фонтана и стотици — хиляди — крещящи воини с дълги копия, наведени напред като пики, се затичаха срещу Планинските копия, които пазеха улиците.
За тяхна чест, гвардейците на принцесата не отстъпиха от местата си, навели алебардите си напред, сякаш някое копие можеше да отблъсне двутонен галопиращ кон.
Капитан Бруз вдигна оръжието си, преди лавината да ги връхлети. В последния момент извика и рязко свали планинското си копие.
Дворът отекна от стотици експлозии, като кутия празнични фойерверки, хвърлена в огъня. Въздухът се изпълни с дим и красиянската атака се разби в него като демон в защити. Цвилеха коне, някои се изправяха на задните си крака и падаха назад, други се свличаха на земята насред скок, хвърляха ездачите си върху калдъръма и ги тъпчеха.
Красиянската кавалерия нямаше време да отстъпи. Задните редици смазваха предните, чупеха кости и забиваха копията си в гърбовете на другарите си отпред. Отгоре Лийша видя как сблъсъкът преминава като вълна през нападащите коне, докато не изгуби инерция.
Трябваше им известно време, за да се окопитят. Някои от конете скочиха на крака, често без ездачи. Много останаха да лежат на земята. Всички бяха объркани и замаяни.
ЩРАК!
Планинските копия дръпнаха някакви ръчки на оръжията си, наведоха ги отново напред и изстреляха нова смъртоносна вълна срещу хаоса.
„Тайните на огъня“, осъзна Лийша. Знаеше, че Юкор ги притежава — беше виждала плановете на оръжията, с които сега стреляха Планинските копия. Но никога не беше предполагала, че ще бъде толкова луд, че да ги използва, или че ще успее да ги произведе толкова бързо в големи количества.