Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— На повечето? — попита Питър.
Джансън отново сви рамене.
— Никога не е била изпробвана, Ваша Светлост. Ако падне, дворът на двореца ще бъде последната ни надежда да спрем атаката, преди врагът да се пръсне из града.
— Ако падне, сме загубени — каза Питър. — След загубите ни при Пристан не можем да разположим по крепостните стени и в двора достатъчно Дървени войници, че да издържат наплива на двайсет хиляди красиянци. Стичат се много новобранци, но не разполагаме с достатъчно оръжия за всичките. Няма да могат да отблъснат обучена кавалерия с дърводелски инструменти.
— Нищо не е изгубено — каза сурово Лорейн. — Капитан Бруз ще разположи Планинските копия в двора. От портата врагът може да тръгне само по три улици. На всяка една можем да издигнем барикади и да ги удържим с ограничен брой хора.
Питър се обърна към Лийша.
— А Хралупата, господарке? Можем ли да очакваме помощ от юг?
Лийша поклати глава.
— Дадох на Брайър хора, за да може да стигне по-бързо до Хралупата с новини за нападението на Горджа, но дори Гаред веднага да се метне на коня, пак ще минат дни, докато пристигне с по-значителни сили. — Тя сви рамене. — Предполагам, че е възможно хралупарите да са видели красиянците и да пристигнат по-скоро, но не бих разчитала на това.
— А вашият Защитен? — попита Питър. — Ако наистина е Избавителят, сега е моментът да го докаже.
Лорейн изсумтя и Лийша отново поклати глава.
— Най-добрите ви шансове са от Хралупата, Ваша Светлост. Ако Защитеният е все още жив, той преследва демони и е зарязал политиката.
— А вие, господарке? — попита Питър. — Вие хвърляхте мълнии по Горджа и воините му.
— И едва не пометнах заради това — отвърна Лийша. — Няма да го направя отново, освен като последен вариант срещу копие, опряно в корема ми. И без това са малко нещата, които мога да направя посред бял ден. Но може би ще успея да подсиля портата.
Думите ѝ накара всички да я погледнат.
— Как? — попита Питър.
— Със защити и хора — отвърна Лийша, — ако успеем да я обвием в мрак.
Питър се обърна към Джансън. Министърът стрелна с поглед Арейн, която като че ли не направи нищо друго, освен леко да помръдне крака си.
Джансън веднага кимна.
— Можем да накараме всички шивачи в града да зашият един към друг топове с платно, Ваша Светлост.
— Погрижи се. — Питър се огледа. — Други идеи? Ако в главата на някой се въртят налудничави планове, сега е моментът да ги сподели.
Мълчанието увисна като тежест във въздуха и Лийша си пое дълбоко дъх.
— Има едно нещо…
— Пуснете ме да поговоря с него — каза Аманвах.
Питър поклати глава.
— Лудост.
— Поискахте налудничав план, Ваша Светлост — каза Лийша. — И в интерес на истината, аз ѝ вярвам.
Тя не можеше да обясни за защитеното си зрение и искреността, която виждаше в аурата на жената. По-скоро щяха да я помислят за луда, отколкото да повярват на думите ѝ.
— Джаян ми е брат — каза Аманвах. — Първородни син и дъщеря на Избавителя и дамаджата. Изпратете ме навън, докато те чакат да изгрее слънцето, и той ще разговаря с мен. Може да успея да го разубедя. Евджахът забранява на всички, дори на Шарум Ка, да нараняват физически дама’тингите. Той не може да ми попречи да се върна, нито да нападне града, докато аз съм в него.
— И какво ще ни гарантира завръщането ви? — попита Лорейн. — Много по-вероятно е да прегърнете брат си и да го благословите с информация за нашите защити и командна структура.
— Вие държите съпруга ми — напомни ѝ Аманвах. — И моята сестра съпруга, която, ми казаха заровете, остава затворничка някъде в града.
— Какъв по-добър начин да ги освободите от това, брат ви да събори стените на затворите им? — попита Питър.
— Ако изобщо се вълнувате за тях — отбеляза Лорейн. — Може би вашият чински съпруг ви е дотегнал и възнамерявате да се върнете при своите, за да започнете начисто.
Очите на Аманвах проблеснаха и аурата ѝ засия от гняв.
— Как се осмелявате?! Предлагам себе си за заложница заради смрадливия ви чински град, а вие обиждате моята чест и моя съпруг!
Тя пристъпи към херцогинята и макар Аманвах да беше по-ниска и наполовина по-слаба от жената, в аурата на Лорейн проблесна страх; несъмнено помнеше с каква лекота дама Горджа беше избил всички в тронната зала.
— Стражи! — извика Лорейн и Бруз за миг се озова пред нея, насочвайки алебардата си срещу Аманвах.
Тя имаше широко, извито острие, което можеше да промушва и сече еднакво добре. Лийша видя проблясващите защити, гравирани върху стоманата.