![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Малко след това Мърто дойде при мен до перилата на горната палуба.
- Виж - рекох и му посочих. Смътните слънчеви лъчи, успели да се процедят под облаците, падаха върху скалите на френския бряг. - Капитанът казва, че ще сме там след три-четири часа.
- Тъкмо навреме - рече спътникът ми и отдръпна няколко рехави кичура, които му влизаха в очите. Обърна се към мен и получих най-близкото нещо до усмивка, на което можех да се надявам от него.
И накрая, следвайки отпуснатото тяло на довереника си, проснат на дебела дървена летва, носена от двама здрави монаси, преминахме през предната порта на абатството на света Ана.
38. АБАТСТВОТО
Абатството беше огромно здание от дванайсети век, с дебели стени, за да устоява и на морските бури, и на нашественици от сушата. Сега, в по-мирни времена, портите му по-често стояха отворени, за да могат да преминават хората от близките села, а малките каменни килийки на крилото за гости бяха направени по-уютни, благодарение на гоблени и допълнителни мебели.
Станах от тапицирания стол в собствената си килийка, несигурна как се поздравява абат -трябваше ли да коленича и да целуна пръстена му, или това беше само за папата? Реших да се поклоня уважително.
Скосените котешки очи на Джейми наистина идваха от Фрейзъровата му кръв. Също и тежката челюст, макар тази на мъжа срещу мен да бе скрита от гъста черна брада.
Абат Алегзандър имаше плътните устни на племенника си, но като че ли по-рядко ги беше използвал за усмивки. Сините му очи бяха хладни и замислени, макар да ме посрещна с приятна усмивка. Беше доста по-нисък от Джейми, горе-долу с моя ръст, набит и с походката на воин, въпреки расото. Навярно някога е бил и двете.
- Добре дошла, племеннице - рече той и наклони глава. Малко се сепнах от този поздрав, но се поклоних в отговор.
- Благодаря за гостоприемството - отвърнах искрено. - Виждал ли сте... Джейми?
Бяха го отнесли незабавно, за да го измият, процес, в който реших, че е крайно неуместно да се меся.
Абатът кимна.
- О, да - отвърна и под добре култивирания му английски акцент се чу следа от шотландския. - Видях го. Изпратих брат Амброуз да се грижи за раните му. - Сигурно съм направила гримаса, защото той продължи малко сухо: - Не се тревожете, мадам. Брат Амброуз е много компетентен.
Изгледа ме с открит, преценяващ поглед, който странно ми напомни за лицето на племенника му.
- Мърто ми спомена, че самата вие сте завършен лечител.
- Да - отвърнах направо.
Той се усмихна широко.
- Виждам, че не страдате от излишна скромност.
- Имам други грехове - отвърнах с усмивка.
- Всички имаме. Брат Амброуз с голяма радост ще разговаря с вас, убеден съм.
- А Мърто каза ли ви... какво се случи? - попитах колебливо.
Дебелите устни се свиха.
- Каза ми. Доколкото той знае.
Сякаш очакваше да добавя нещо към историята.
Видно бе, че много му се иска да зададе още въпроси, но бе достатъчно любезен да не ме притиска. Вместо това вдигна ръка в жест на благословия.
- Добре сте дошли - повтори отново. - Ще изпратя някой от братята да ви донесе храна. -Погледна ме и добави: - И вода да се измиете.
Направи кръст във въздуха над мен и си замина. Чудех се дали е било благопожелание или опит за екзорсизъм на мръсотията по мен.
Внезапно осъзнах колко съм уморена, отпуснах се на леглото и се запитах ще имам ли време да ям и да се мия. Още се питах това, когато главата ми тупна на възглавницата.
Сънувах ужасен кошмар. Джейми беше от другата страна на дебела каменна стена и крещеше, а врата нямаше. Не можех да го достигна. Удрях отчаяно по стената, но ръцете ми потъваха в камъка като във вода.
- Ох! - Седнах рязко и стиснах между бедрата си ръката, с която в съня си наистина бях ударила стената. Докато туптящата болка се успокояваше, крясъците не спираха.
Изтичах в коридора и спрях рязко. Вратата към стаята на Джейми беше отворена и от нея се лееше светлина.
Монах, когото не бях виждала, седеше при Джейми и го държеше здраво. От превръзките на гърба му се процеждаше прясна кръв, а раменете му трепереха като при треска.
- Кошмар - обясни монахът, когато ме видя на прага. Остави Джейми в ръцете ми и отиде до масичката за парцал и вода.