Друговремец [bg]

Понечих да отида при него и да го накарам да замълчи, но той го направи сам, стиснал книгата със здравата си ръка. Беше захапал разранената си долна устна.

- Джейми, ще остана с теб тази вечер - казах. - Може да легна на някой сламеник на пода.

- Не. - Колкото и да беше слаб, си оставаше инатлив. - Най-добре ще ми е сам. Сега не ми се спи. Отиди и намери какво да хапнеш, сасенак. Ще... ще почета.

Той наведе глава над страницата. Наблюдавах го безпомощно около минута и накрая сторих както ми беше поръчал - тръгнах си.

Все повече се тревожех за състоянието му. Продължаваше да му се гади - почти не се хранеше и още по-рядко задържаше храната. Ставаше все по-блед и вял, не показваше интерес към нищо. Много спеше през деня, защото през нощта не можеше. Но колкото и да се боеше от сънищата си, не ми позволяваше да спя при него, за да не ми пречи.

Не исках непрестанно да се суетя край него, затова прекарвах доста време в хербариума и в помещението за сушене на билки на брат Амброуз или се разхождах безцелно с отец Анселм. Той се възползва да ми налее малко познание за основите на католицизма, въпреки че многократно го убеждавах, че съм уверен агностик.

- Ma chdre - каза накрая, - помниш ли как се определя греха?

На паметта ми й нямаше нищо, каквито и да бяха недостатъците на моралното ми същество.

- Да. Делото да е греховно и човек да го е извършил драговолно - повторих като папагал каквото ми беше казал предния ден.

- Да го извърши драговолно - потвърди той. - И това, ma chdre, е условието за спечелването на Божията благодат.

Подпирахме се на оградата на кочината и наблюдавахме как няколко големи кафяви нереза са се сгушили срещу студа. Монахът обърна глава и подпря лице на предмишниците си, скръстени върху оградата.

- Не виждам как бих могла да я получа - възразих. - Благодатта на Бог е нещо, което или имаш, или не. Искам да кажа... - поколебах се, защото не исках да прозвучи грубо, - за вас онова на олтара в параклиса е Бог. За мен е парче хляб, независимо колко е красива купата, в която е поставено.

Той въздъхна отегчено и се поизправи, протягайки гръб.

- По време на нощния си ритуал забелязах, че съпругът ви не спи добре. Съответно, вие -също. И понеже така и така сте будна, ви каня довечера да дойдете с мен. Присъединете се към мен в параклиса за час.

Присвих очи.

- Защо?

Той сви рамене.

- Защо не?

Лесно ми беше да стана в уречения час просто защото още не бях заспала. Нито пък Джейми. Надникнех ли в коридора, виждах светлинката на свещ от отворената му врата и чувах шумоленето на страници и спорадично изсумтяване, докато се наместваше по-удобно.