Друговремец [bg]

- Мисля, че от миризмата съм сънувал. Сънувах, че ме бичуват. - Потрепери, отпи малко вода и ми подаде чашата. - Трябва ми нещо по-силно, ако имаш.

Сякаш по сигнал, услужливият монах се върна с кана вино в едната ръка и малка манерка сироп от мак в другата.

- Алкохол или опиум? - попита той с усмивка. - Избери си вида забвение.

- Виното, благодаря. Стигат ми толкова сънища за една нощ - каза Джейми с крива усмивка. Пи бавно, а францисканецът ми помогна да сменя мръсните превръзки и отново да намажа гърба му с мехлем от невен. Чак когато настаних Джейми обратно, за да спи, с добре подпрян гръб и вдигнато одеяло, монахът стана да си върви.

Подминавайки леглото, той се приведе над Джейми и направи кръстен знак над главата му.

- Спи добре - рече той.

- Благодаря ти, отче - отговори сънено Джейми, явно се унасяше. Очевидно нямаше да има нужда от мен повече тази вечер, затова го докоснах по рамото за довиждане и последвах монаха в коридора.

- Благодаря ви - казах. - Много съм благодарна за помощта ви.

Монахът махна с фината си ръка.

- Аз бях благодарен за възможността да ви помагам - отвърна и забелязах, че говори чудесен английски с лек френски акцент. - Минавах през крилото за гости на път за параклиса на свети Жил, когато чух виковете.

Свих се неволно при спомена за прегракналите крясъци на Джейми и се надявах да не ги чуя отново. Погледнах през прозореца в края на коридора, но не видях и следа от зората.

- Параклиса? - попитах. - Мислех си, че утринната молитва е в главната сграда. А и е малко рано.

Францисканецът се усмихна. Беше доста млад, може би малко над трийсет, с лъскава кафява коса със сиви кичури в нея. Беше къса и старателно обръсната на темето. Имаше и добре поддържана кафява брада, която стигаше до якичката на расото му.

- Да, за сутрешна молитва е рано - съгласи се. - Бях на път към параклиса, защото е мой ред да засвидетелствам вечното си обожание към Светото причастие.

Той погледна към стаята на Джейми, където часовникът показваше два и половина.

- Много закъснявам - продължи. - Брат Бартолом ще иска да си ляга.

Вдигна ръка, благослови ме набързо, обърна се и мина през вратата в края на коридора, преди още да се сетя да го питам за името му.

Пристъпих в стаята на Джейми, за да проверя дали е добре. Спеше, дишаше плитко, а веждите му бяха леко сключени. Пробно прокарах ръка през косата му. Лицето му се поотпусна. Въздъхнах и втъкнах одеялата по-внимателно.

На сутринта се чувствах много по-добре, но Джейми гледаше с празен поглед и още му беше лошо след прекъснатия сън. Отказа твърдо предложението ми за малко яхния за закуска и ми се сопна, когато се опитах да проверя превръзките на ръката му.

- За Бога, Клеър, няма ли да ме оставиш на мира! Писна ми да ме ръчкат.

Отдръпна ръка начумерен. Обърнах се бързо, без да продумам, и се заех да оправям мехлемите и билките на масичката. Подредих ги по действие: мехлемът от невен се използваше често, за успокояване на болката, кората на върба, на череша и лайката - за чай, а кантарионът, чесънът и равнецът дезинфекцираха.