Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Алената мълния неумолимо приближаваше.
Не би трябвало да е в състояние да го стори. Нито онова, което бе научила от Авелин, нито собственият й опит с камъните бяха достатъчни за подобен подвиг. Ала ужасът, инстинктът и една самопожертвувателност, която граничеше с безразсъдство, й вдъхнаха невъобразима сила.
Отчаяно стискайки малахита, Пони потъна в магията му и я предаде не само на Елбраян, в когото се бе вкопчила с другата си ръка, но и на Брадуордън, който бе далеч под тях. И ето че тримата вече не падаха с главоломна скорост, а се носеха бавно, леки като перца, и не им бе никак трудно да избегнат острите сталагмити на дъното.
— Не знам как го направи, момиче — потресено рече Брадуордън, — ама дяволски се радвам, че го стори!
Ала макар и доволни, задето бяха избегнали надвисналата над главите им гибел, тримата приятели отлично разбираха в колко тежко положение се намират. Пони знаеше, че с помощта на малахита би могла да се изкачи обратно до мястото, от което бяха паднали, но без въже, с каквото не разполагаха, щеше да й е невъзможно да издърпа другите двама при себе си.
— Е, все по някой път трябва да поемем — заяви Брадуордън и посочи тунела, който извеждаше от сталагмитеното поле и се губеше в лабиринта от проходи, лъкатушещи в недрата на Айда.
И така, те поеха напред. Кентавърът застана начело, стиснал сопата си в ръка, докато Пони му осветяваше пътя с диаманта и в същото време подкрепяше Елбраян. Много скоро установиха, че коридорите тук образуват плетеница не по-малко сложна от тази на по-горните нива, освен това повечето от тях вместо да се изкачват нагоре, се спускаха към още по-мрачни дълбини.
— Все по някой път… — не спираше да повтаря Брадуордън, ала на Пони и Елбраян им се струваше, че той се мъчи да убеди колкото тях, толкова и себе си.
Авелин повече не можеше да я удържа. Алената мълния на демона го блъсна в гърдите и го изтласка до ръба на подиума. Един от каменните великани в миг се надвеси над него, вдигнал ръка за удар, който щеше да го размаже на място.
Монахът изкрещя, уверен, че е настъпил сетният му час, ужасен, че се е провалил и демонът-дактил ще възтържествува.
Ала каменното чудовище изскърца оглушително, протегнатата му ръка се долепи обратно до тялото, краката му се сковаха и само за миг то отново се превърна в безжизнена колона, която се олюля и политна напред.
Авелин се претърколи встрани и тя се сгромоляса върху подиума с трясък.
— Той е мой! — извика демонът, разярен, че някой се бе опитал да му отнеме удоволствието да му измъкне тази най-жадувана плячка.
Останалите великани побързаха да се отдалечат и застанаха край вратата, правейки всяко бягство невъзможно.
Ала Авелин и не мислеше да бяга. Макар и с усилие, той коленичи, а после се изправи пред скверния си враг. С очи, в които се четеше уважение към достойния съперник, ала в които нямаше и следа от страх, Бестесбулзибар пристъпи към него.
Кой знае, помисли си Авелин, може би не с магия трябваше да надвие демона. Ами да, нали мечът на Елбраян, страховитото елфическо оръжие, беше тук, в краката му. Може би трябваше да премери не магическите, а физическите си сили с Бестесбулзибар, да противопостави своето тяло и умения срещу тези на демона-дактил.
С едно мълниеносно движение монахът вдигна Буря от земята и се хвърли напред.
Пропусна — противникът му с лекота избегна удара му, а после го блъсна с едното си крило и го запрати в другия край на подиума.
— Не те бива с меча — отбеляза чудовището и Авелин нямаше как да не се съгласи.
Въпреки това отново се изправи и пристъпи към демона, този път не толкова бързо и с по-добре премерени движения.
Бестесбулзибар бавно започна да обикаля около него.
Авелин вдигна ръка и запрати шепа целеститови късчета в лицето му, а когато те изригнаха, се втурна напред, повярвал, че ще намери пролука в защитата на демона.
Само че Бестесбулзибар вече го нямаше, изчезнал сред валма гъст дим. Авелин се закова на място и се поколеба за частица от секундата, преди рязко да се обърне.
Прекалено късно. Застанал зад него, демонът-дактил го удари с тежкото си крило, много преди Буря да се доближи до тялото му.
Монахът отново се изправи на крака и с препъване направи крачка към ръба на подиума. И този път Бестесбулзибар беше прекалено бърз и му отряза пътя.
Авелин нямаше план нито за битка, нито за бягство. Пристъпи напред и размаха Буря, повече за да държи демона настрани, отколкото защото се надяваше да го надвие по този начин.
Ала търпението на чудовището се бе изчерпало и то се нахвърли върху противника си, твърдо решено веднъж завинаги да приключи с него.