Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Изведнъж огромното създание се олюля, краката му с мъка докосваха пода. Станал внезапно лек като перце, той не можеше да направи и най-простото движение, без то да предизвика двойно по-силно противодействие от безтегловното му тяло. И така, когато глупавото създание замахна за страховит удар, тежката тояга го повлече след себе си и го повдигна от земята. Колкото по-отчаяно великанът се мъчеше да нанесе удар на противника си, толкова повече утежняваше собственото си положение и не след дълго вече се носеше във въздуха, премятайки се през глава. В мига, в който чудовището прелетя над падналите си другари, Авелин се втурна натам и извади безценния магнетитов къс от гърдите на един от труповете.
Преди да изтича след отдалечаващото се безтегловно чудовище, монахът хвърли поглед назад, към приятелите си, които тъкмо довършваха последния от другите четирима великани. Спокоен, че Елбраян и останалите са на безопасно разстояние, той се обгърна със защитен серпентинов щит и извади мощния рубин.
Пазителят потръпна при вида на дълбоката рана, която зееше върху тялото на Брадуордън и бързо изпиваше силите му.
— Имаме нужда от хематита — рече Пони и се обърна, за да провери къде е Авелин.
— Защо не опиташ с това? — предложи Елбраян и й подаде другата превръзка, която носеше около ръката си, онази, за която лейди Даселронд бе казала, че е напоена с лековит мехлем.
Пони веднага се залови за работа, а той изтича напред, но и двамата замръзнаха на местата си и едва се задържаха на крака, когато мощен взрив разтърси тунела.
Няколко секунди по-късно видяха Авелин да идва към тях, а последният великан, почернял и обгорен, още се рееше във въздуха далеч зад него.
— Да вървим — рече монахът, когато се приближи достатъчно, и въпреки изтощението, двамата му приятели кимнаха — чакаше ги още много работа.
Пони хвърли тревожен поглед към Брадуордън, ала кентавърът й се усмихна широко — мехлемът на Туел’алфарите вече си казваше думата.
Коридорът рязко завиваше на около десетина метра пред тях и именно натам ги поведе Авелин сега. Не бяха направили повече от няколко крачки, когато Елбраян изскочи иззад ъгъла, зад който се бе скрил малко по-рано. Използвайки устрема си и опората на стената, той се претърколи през глава и скочи на крака само на метър-два от другарите си, които с любопитство се взираха зад него и нажежените камъни, които бързо изстиваха на пода.
— Огромен червен човек! — обясни младият мъж. — С черни, прилепови…
— Не е човек — прекъсна го Авелин, осъзнал внезапно какво ги очаква от другата страна, осъзнал, че часът на срещата му с демона-дактил най-сетне бе ударил.
Глава 53
Съдба
Вълна от клокочеща магма се изсипа иззад ъгъла и нажежи въздуха до червено. Четиримата приятели бяха принудени да отскочат назад, ала лавата, същинска кипяща река, продължаваше да шурти. Елбраян, Пони и Брадуордън се впуснаха да бягат, Авелин обаче остана на мястото си и с помощта на серпентина издигна магическа стена насред коридора.
Гъстата магма все така се лееше иззад ъгъла и всеки миг щеше да достигне потъналия в молитва монах. Усетила, че Авелин не е до нея, Пони се обърна назад и изпищя, дори се накани да изтича при него, ала Елбраян я спря.
Вярата на монаха бе подложена на върховно изпитание, докато магменият поток бързо прииждаше към него. Наистина, веднъж серпентинът му бе помогнал да оцелее в самото сърце на огромно огнено кълбо, ала дали щеше да има същата сила и срещу лавата на демона-дактил? А дори да надвиеше огъня, щеше ли да удържи на напора на връхлитащата магма?
Потопил се изцяло в магията на камъка и в своите молитви, Авелин нямаше време за подобни въпроси. А кипналата река вече бе само на няколко метра от него.
Авелин не усещаше горещина, не чувстваше давещия лъх на магмената река. В мига, в който първата вълна докосна серпентиновия щит, тя се втвърди, а прииждащите зад нея талази я заливаха и също изстиваха, щом достигнеха невидимата бариера.
Това обаче, осъзна Авелин начаса, щеше да доведе до нова пречка — много скоро купчината от лава щеше да стане прекалено висока, за да могат те да минат от другата й страна. Решително, уповавайки се на магията, която го защитаваше, той пристъпи напред, а с него се премести и серпентиновият щит.
Виждайки, че приятелят им е надвил атаката на демона, Елбраян и останалите побързаха да се върнат обратно. Стиснал Ястребокрилия в ръка, младият мъж застана до Авелин и така, рамо до рамо, двамата пристъпиха зад ъгъла.
Прекалено изненадан от появата на дръзките натрапници, които дори магмените талази не бяха успели да спрат, Бестесбулзибар за миг не знаеше как да реагира.