Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Тук беше нужна голяма предпазливост.
Миришеше на тамян. Лъскавият мраморен под искреше от нападалите от натрошените прозорци на купола стъкла.
Тези признаци на насилие не попречиха на магьосниците да забележат още подробности, докато се приближаваха към високия подиум: два празни кафеза за птици, украсени с панделки в имперското бяло. Килимът под имперските тронове беше затрупан с була, смъкнати от невястата в ритуалния ред съгласно осветените от времето обичаи на официална цуранска брачна церемония.
Щом изумените Велики стигнаха до перилото за молителите, имперски херолд удари три пъти по пода с обкован с бронз жезъл и извика високо:
— Джъстин, деветдесет и втори император!
Имперската гвардия в златните доспехи коленичи почтително, когато от трона се надигна момче в бляскав халат. Събраните благородници паднаха на колене.
Момчето не изглеждаше уплашено. Раменете му бяха изправени и брадичката вдигната високо въпреки тежестта на златната му броня и огромната корона. До него беше Джеиля, вече не принцеса, а императрица по право, с обсипаната с диаманти коронка на сана й, нагласена над булчинската й прическа.
Щом магьосниците спряха, Джъстин протегна ръка на дамата си и тя се изправи и застана до него.
Мотеча пребледня. Някои магьосници се наведоха в покорния поклон, който Велик традиционно поднасяше на Небесната светлина. Шимоне, Фумита и Хочопепа бяха сред първите, отдали дължимото признание на императора и неговата младоженка, докато други Черни халати все още се колебаеха.
— Що за маскарад е това? — попита високо Мотеча.
Върховният жрец на Джуран отвърна малко раздразнено:
— Тук сме да почетем новата Небесна светлина, велики. — И добави натъртено: — Какъвто е подобаващият дълг на всеки човек.
— По какво право това… момче… дръзва да управлява империята? — извика Севеан и изпъна пръст към Джъстин, но очите му потърсиха лейди Мара, която се беше преместила до подножието на подиума между жреците.
Мара не благоволи да отговори. Вместо нея Върховният жрец на Джуран изрече:
— Джъстин е от имперския род, осиновяването му в имперската фамилия беше официализирано, когато майка му бе провъзгласена за Слуга на империята. — Поклони се почтително към Мара. — Той е избраният съпруг на императрица Джеиля — пряка кръвна наследничка на Ичиндар — и току-що извършеното бракосъчетание беше утвърдено от Имперския консорт лейди Тамара. Всичко бе извършено съгласно човешките закони и висшия Небесен закон. Макар и малко набързо, венчавката премина в стриктно съблюдаване на обичая.
Един от най-ревностните традиционалиста, лорд Сетарк от Укудаби, си проправи път през Великите. Той и войската му бяха проникнали в града, готови да подкрепят Джиро в случай, че Омечан се провалят в щурма си. Изслуша раздразнено протоколните слова на жреца и извика:
— Висшият съвет не е ратифицирал този избор!
Жреци и магьосници стояха един срещу друг и се гледаха в упор, настръхнали. Избухването на лорд Сетарк усили напрежението и линиите вече бяха очертани: да бъде признат Джъстин като новата Небесна светлина или да се отстъпи пред силата на оръжието, докато най-силните благородници се надпреварват през огън и кръв да заграбят властта.
След като стените бяха под атаката на Омечан, катастрофата от второто решение щеше да се усети незабавно. А повечето магьосници все още не желаеха да се замесват в политиката. Те не бяха част от Великата игра. Бяха над нея.
Акани излезе напред, застана до Мотеча и извиси глас.
— Настояването ви за ратифициране е спорно. Съгласно протокола Висшият съвет беше закрит от деветдесет и първия Небесна светлина и въпреки многократните петиции никога не беше свикан отново.
Върховният жрец на Чочокан направи поклон, колкото учтив, толкова и твърд.
— Формите бяха спазени. Наследяването е установено. Джъстин от Акома е двайсет и вторият Небесна светлина и само боговете са негов съдник. Въздигането му на златния трон ще устои и храмовете ще отлъчат за ерес всеки, който дръзне да оспори това право. — Изгледа строго Мотеча и добави: — Дори ако този някой е Велик.
— Как смееш! — изръмжа Мотеча.
И тогава глас, който изстърга в ушите като болезнен вик, заяви:
— Не ни се противопоставяйте, магьосници.
Всички се извърнаха към най-старшата Сестра на Сиби. Никаква светлина нямаше да разкрие лицето й под качулката — твърдеше се, че Сестрите приемат смъртта в себе си, когато се присъединяват към ордена на своята богиня.