Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Маговете чо-джа са под ужасен натиск — прошепна Хокану.
Нов гръм разтърси залата. Жреци се пресегнаха да укрепят колегите си и не един Върховен жрец на подиума изглеждаше уплашен, но с мрачна решимост всички продължиха церемонията.
Мара видя как жрецът на Лашима, Богинята на мъдростта, пристъпи напред, за да помаже слепоочията на сина й със свещено миро. Ръцете му трепереха и част от свещеното масло се разля по мантията на Джъстин. Джеиля изглеждаше на ръба на паниката: побелялата й ръка стискаше трескаво ръката на съпруга й. След това излезе жрецът на Баракан и поднесе на Джъстин златния меч на императора. Джъстин положи ръка върху святото острие и Мара с болка забеляза, че пръстите му треперят.
Не трябваше да мисли за провал! Ядосана на себе си, тя вдигна брадичка и рисковано се озърна назад. Маговете чо-джа стояха до вратата, но вече не се извисяваха с изпънатите си нагоре величествени криле. Бяха се присвили на пода и пееха противозаклинанията си с монотонно жужене, в дисхармония с грохота на ударите отвън. Силата им беше огромна, но не можеха да устоят безкрайно на обединената мощ на Събранието. Колкото и силно да бяха предизвикани или заплашени обаче, бяха изразили ясно позицията си. Чака-а все още властваше над тях. При никакви обстоятелства нямаше да използват магията си за атака.
Когато най-сетне преградата им рухнеше, Събранието щеше да е свободно да развихри своята ярост над множеството в залата.
Странно, но Мара не изпитваше никакъв страх. Твърде много беше заложено и твърде много — изгубено. Рискът не я плашеше: все едно онази част от нея, която бе познавала ужаса пред предстоящата смърт, беше изтръгната от нея след сполетялото я в Турил. С твърдата си като камък увереност тя излъчваше сякаш неземна сила.
Дори Хокану я гледаше с малко страхопочитание.
Мара се наведе към ухото му и каза бързо:
— Поздрави от мен Небесната светлина, щом му сложат короната.
Съпругът й я изгледа изненадано, стъписан от решимостта в гласа й.
— Какво си намислила? — Гласът му прозвуча измамно твърдо. Дори той трябваше да признае, че маговете, които ги пазеха, изчерпват силата си.
Мара го погледна твърдо и отвърна:
— Хитрост. Какво друго ни остава?
Хокану загледа след нея удивен, докато тя се отдалечаваше към дъното на залата. Реши, че ще запомни този момент и ще пази спомена за несломимия й дух дори когато заклинанията на Събранието разбият преградите и всички бъдат погълнати от огнената стихия.
Мара не направи нищо необичайно. Стигна до сводестите врати на залата и се поклони почтително на маговете чо-джа. Бяха твърде затруднени, за да й благодарят, освен с леко свиване на преден крайник. После спря до крилата на портата и каза нещо на двамата имперски херолди, които стояха там.
Хокану я гледаше озадачено. Какво правеше?
Тя извърна глава и го погледна. Наблюдавай церемонията, сякаш го укори мълчаливо.
Той сви рамене и се обърна напред.
Земята се разтърси. Песнопението на жреците накъса ритъма си, но те все пак упорито продължиха. По параваните засвяткаха искри. Преградите бяха разбити. Разпадаха се. Следващият удар щеше да сломи цялата защита на чо-джа.
Коронацията почти беше приключила.
— Слава! — извикаха жреците. Поклониха се, а подът се разтърси от оглушителен гръм. — Слава!
Върховният жрец на Чочокан вдигна короната и трескаво замълви благословията си.
Блесна мълния. От високия купол падна камък и се разби с трясък в ахатовия под. Короната се хлъзна от изтръпналите пръсти на жреца и кацна накриво върху рижата глава на Джъстин.
Церемонията беше извършена. Наследникът на Акома, дете на роб, носеше свещените имперски регалии на Цурануани и никоя власт, освен небесата не можеше да отмени миропомазаната му власт.
— Слава! — извикаха в хор жреците. — Слава на Джъстин, деветдесет и вторият император и новосътворена Небесна светлина!
Думите се сляха с унищожителния грохот на поредния гръм, а Мара извика на херолдите:
— Сега!
Блестящи в златните си церемониални табарди и притиснати от виещия нахлул през разбития купол вятър, те пристъпиха към големите крила на портата, докато маговете чо-джа рухваха на пода, сграбчиха халките и широко отвориха вратите.
Поклониха се в съвършен унисон пред нахлуващата вълна Черни халати и извикаха: