Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Слава на новата Небесна светлина! — С пребледнели лица, но непреклонно твърди, те се изправиха гордо и единият извика: — Велики на Събранието, чуйте ме! Призовани сте на Имперския прием.
Първите редици Черни халати залитнаха и спряха.
— Призовани? — изкрещя смаяно Мотеча. Сажди бяха зацапали халата му и зачервеното му лице лъщеше от пот. — От кого?
Имперските херолди бяха добре обучени да пазят самообладание пред безпардонни придворни. Направиха безупречни поклони.
— От Небесната светлина, велики.
— Какво!?
Херолдите мълчаха, но от подиума до върховните жреци Имперският управител извика:
— От Джъстин! Деветдесет и вторият император!
Мотеча изсъска. Севеан гледаше втрещено. Хочопепа за първи път в живота си изгуби дар слово. Дори непреклонният Шимоне изобщо не помисли да разреши спора с магия, след като всички в залата се преклониха пред върховния си монарх.
Застанала между двамата бавно надигащи се от пода изтощени магове на Чака-а, Мара едва потисна ликуването си. Херолдите се бяха справили възхитително. Увереността им беше толкова безупречна, че дори Великите все още не бяха помислили да си направят неизбежния извод: това, че защитата на съюзниците й не беше изчерпана до пълно изтощение и че преградите всъщност не бяха рухнали, а бяха смъкнати съзнателно.
— Не ни остана никаква сила — промълви магът на Чака-а вляво от Мара с едва доловимо жужене.
А Мара прошепна:
— Великата игра. Сега всички трябва да я изиграем — или да умрем.
32.
Император
Черните халати зяпнаха.
От двете страни на входа към залата за аудиенции в безупречна стойка мирно стояха Имперски бели в инкрустираната им със злато броня. Не се виждаха никакви воини в цветовете на Акома или Шинцаваи, каквито магьосниците бяха очаквали да заварят.
Очаквали бяха да видят последици от борба и войници застанали около претендента, докато губещите се кълнат във вярност. Така бяха разрешавани в миналото споровете за наследството. Но Слугата не беше приложила принуда, за да постигне своя триумф. Никой не се хвърли напред, за да падне ничком и да помоли за милост Черните халати, да ги умолява да отменят узурпацията на властта от Мара. Тъкмо напротив: смутът на лицата на хората, които ги поздравяваха, произтичаше преди всичко от тяхното прибързано пристигане. Всички присъстващи като че ли бяха замесени в заговора на Мара.
Барабани забиха в отсечен ритъм и заглушиха вика на Мотеча за тишина и грохота на камъните от обсадните машини.
Хочопепа се приведе към Шимоне й каза:
— Тук от часове трябва да са се промъквали слуги, за да подготвят всичко.
Макар да го каза почти шепнешком, Севеан го чу.
— Намекваш за много планиране?
Шимоне го изгледа с презрение и отвърна:
— От всички владетели в държавата Мара от Акома никога не е постигала нищо без план.
Тържествените звуци заглъхнаха и се възцари мълчание.
— Призовани сте — повториха имперските херолди и отстъпиха назад, за да пропуснат магьосниците. Между редиците придворни и официални лица се отвори дълъг проход. Вбесеният Мотеча закрачи бързо напред, останалите магьосници тръгнаха след него.
В подножието на имперския подиум Върховните жреци и жрици на Двайсетте богове от Висшите небеса и на Двайсетте богове от Низшите небеса стояха в пълни регалии. Обличаха се така само на коронация или при смърт на император.
Високите тиари искряха от лак, скъпоценни камъни и рядък метал. До всеки жрец имаше по двама послушници, които носеха церемониалните служебни знаци, и те също облечени богато, с дрехи обсипани със скъпоценни камъни и украсени с метални ленти и копринени ивици. Само Сестрите на Сиби бяха облечени просто и черните им дрехи бяха в злокобен контраст с пищните одежди и украси на останалите. Общността на храмовете беше представена в цялата й пълнота. Делегацията от сто и двайсет от светите ордени на всяко важно божество в империята бе импозантна гледка.
Макар и неохотно, Великите спряха, обзети от благоговение. Пред тази ясна демонстрация на храмова подкрепа за интригите на Мара Хочопепа свъси вежди. Макар нито един жрец да не можеше да съперничи на магьосник в груба сила, Върховните отци на Туракаму и Джастур, както и Сестрите на Сиби, вдъхваха респект дори у Великите. Чародейство бе съхранило залата за аудиенции непокътната срещу най-могъщата магия на Събранието. Хочопепа не беше толкова непочтителен към волята на небесата, за да пренебрегне силата на божественото благоволение.