Господарка на Империята

В залата се възцари тишина — всички размисляха над думите на Мара. Самата тя стоеше твърдо и неподвижно, но жреците зад нея се размърдаха и си зашепнаха. Гордостта я спря да се обърне и да ги погледне. Виждаше само загрижеността на лицето на Хокану. Не посмя обаче да го погледне в очите, защото знаеше, че ще изгуби самообладание, ще се прекърши и ще се разплаче пред всички.

Стоеше изправена като статуя: Слуга на империята и дъщеря на Акома, готова да посрещне съдбата си.

Магьосниците отново станаха неспокойни — въздействието на магията на чо-джа намаляваше.

— Тя вече прекали — промълви Шимоне. — Никакъв аргумент не може да я спаси, защото Събранието ни не е подчинено на никакъв закон. Това не трябва да се тълкува като привилегия. То е наше право!

Фумита извърна лице. Хочопепа изглеждаше притеснен. Севеан заговори:

— Ти ще умреш, лейди Мара. Отхвърли съюза на чо-джа от Чака-а, или те ще загинат с теб. Те не могат да те защитят. Когато те унищожим, жреците ще се върнат където им е мястото, в храмовете, и ще оставят политиката на други. — Посочи Върховния жрец на Джастур и Сестрите на Сиби и продължи: — Или нека да ни се опълчат, ако сметнат, че трябва. Все пак ги превъзхождаме в изкуствата си! Мощта ни разби преградите около тази зала! А може би чо-джа са се научили да лъжат в земите извън империята! Казвам, че се опитваш да ни подведеш, лейди Мара, и че нямаш никакви средства за самозащита.

За миг Мотеча се стъписа. След това изражението му се втвърди. Огледа магьосниците от Чака-а и видя, че не правят нищо в защита на лейди Мара. Присви очи, щом усети надигащата се сила на Севеан, отново вдигна високо ръце и отново магията му изригна в ярък блясък зелена светлина. Съсредоточи се и устните му замълвиха суровото заклинание.

Този път нищо нямаше да го спре — него и другите Велики — да порази Добрата слуга.

Жреците гледаха потресени. Хокану бе съкрушен, но не можеше да направи нищо.

Джъстин се взираше в майка си с широко отворени, твърди, лишени от всякакъв страх очи.

— Великите ще платят — закле се младият император. — Ако я убият, ще ги унищожа!

Джеиля се вкопчи в ръката му.

— Тихо! Ще те чуят!

Но Великите нямаха време да обръщат внимание на децата на троновете на властта. Като един се сбраха и вляха силите си в заклинанието на Мотеча. Само трима останаха настрана, докато заклинанието достигаше връхната си точка: посърналият Хочопепа, Шимоне, чието сурово лице беше помръкнало от жал, и Фумита, който не можеше напълно да скъса семейните си връзки и да участва в убийството снаха си.