Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Братко — окуражи той разколебания си колега, — всички принадлежим на Туракаму накрая. Ако небесата бяха недоволни, трябваше вече да сме поразени, а моят бог мълчи вътре в мен. Моля те, продължи церемонията.
Върховният жрец на Чочокан кимна, облиза потта от горната си устна, пое си дълбоко дъх и звучният му глас поде следващите фрази от ритуала.
Мара въздъхна облекчено. Върховният жрец на Джуран до нея я погледна разбиращо.
— Успокой се, Добра слуга. Имаш съюзници.
Мара кимна. Наистина имаше съюзници. Повече, отколкото беше знаела. Магическата атака можеше да се усилва, но не всички жреци щяха да бъдат сплашени лесно. Извивките и обратите на държавната политика през вековете ги бяха научили на предпазливост. Ако сега се огънеха, ако бракосъчетанието на Джъстин не се осъществеше според закона и ако последващото му коронясване не бъдеше утвърдено, авторитетът на храмовете щеше да бъде отстъпен на Събранието. Това го разбираха много добре дори Сестрите на Сиби, които стояха като същества от селението на мъртвите, без наглед изобщо да се притесняват от възможността Имперският дворец да рухне върху главите им.
Защото да попадне дори мъничка част от полагащото се Небесно влияние и власт в ръцете на смъртни беше гибелен курс, който щеше да предизвика божественото недоволство. Тогава боговете щяха да прокълнат човечеството с нещастия, пред които яростта на разгневеното Събрание щеше да е само детска сръдня.
Отговорът на Джъстин на следващия ритуален въпрос прокънтя силно над шума от поредната атака. Последва оглушителен гръм и заотеква безкрайно от стените на залата. Орнаментално мънисто се откърти от имперския трон и задрънча по стъпалата. Кристалът в прозорците на купола се пропука и парчетата заискриха на светлината на лампите и се разбиха на мраморния под.
За щастие никой не пострада.
Мара затвори очи. Дръжте се, мои деца, замоли се наум. Ръката на Хокану се стегна около нейната.
Отвърна му с полуусмивка, която се стопли, щом Джеиля отвърна на въпроса на жреца. Принцесата бе смирена и сдържана, както подобаваше за положението й. Макар да се беше вкопчила в ръката на новия си съпруг, все пак се държеше царствено. Не трепна, когато плетените от тръстика кафези с брачните птици се вдигнаха за благослов. Тръстиковите врати бяха срязани тържествено от ножа на Върховния жрец.
Мара прехапа устна, мъчейки се да надвие сълзите, щом двете птици излетяха на свобода. Летете — помоли се тя, — летете нагоре и се съберете, и намерете щастието си.
Поличбата с птиците на първото й бракосъчетание беше неблагоприятна. С цялото си сърце копнееше този път да е различно. Двамата с Хокану можеше и да не подчиняват живота си на поличби и традиции, но присъстващите стари жреци се уповаваха на тях.
Птиците излетяха точно когато поредната мълния разтърси въздуха. Запърхаха тревожно с криле, а след това заедно литнаха нагоре и навън през цепнатината в пропукания купол.
— Слава на боговете — промълви Хокану. Ръката му стисна ръката на Мара и от очите му бликнаха неканени сълзи. Тя също не можа да сдържи чувството си. Никой от двамата не видя как двама Имперски бели в церемониалната броня на Силови водачи пристъпиха напред с наметалото, обшито със злато и кожа на саркат — мантията на императора на Цурануани, — и го положиха на раменете на Джъстин.
Колкото и да беше пораснало, момчето сякаш се изгуби под пищната мантия. Мара Изтри очи, поразена от болезнения спомен за Ичиндар, който беше също толкова крехък и който накрая се бе огънал под тежестта на имперския сан.
Джъстин обаче хвана ръката на Джеиля все едно беше роден да е галантен към дамите и я поведе нагоре по стъпалата.
— Син на баща си, наистина — промълви с гордост Хокану.
Послушници с песен последваха нововенчаната двойка, редом с жреца на Джуран, който носеше обшитата със скъпоценни камъни възглавничка с положената на нея корона.
Ударите отвън зачестиха още повече!
Една колона в дъното на залата се пропука и Мара се сепна. С усилие съсредоточи вниманието си изцяло върху гледката на подиума. Не можеше да пренебрегне признаците за назряващото бедствие — въздухът се нагорещяваше. Лакът по дървеното перило, където идваха молители, за да коленичат пред Небесната светлина, се лющеше на пластове. Каменният под се нажежи дотолкова, че пареше, и придворните запристъпваха от крак на крак — кожените подметки на сандалите не можеха да ги опазят от усилващата се горещина.